В книгата се описва един от най-важните етапи от развитието на драматичния театър в България - неговото институционализиране и професионализация. Чрез изследването на богат изворов материал се представя идеята за съграждането на театъра като символ - презентация на националния идентитет в модерната държава. Проблематизира се отношението държавност - театър, като израз на далновидната културна политика в устройството на равняващото се по европейския цивилизационен модел българско общество. Чрез анализа на емблематични за времето художествени факти от областта на създаващата се национална драматургия и сценичната и ... |
|
|
Книгата се опитва да прочете българската комедия между двете световни войни наново, адекватно на сегашното време, на неговите интереси и език. Търси се подход, в който прагматично - така да се каже, напълно в "духа на комедията" - да се обсъждат авторитетните изказвания по отношение на теоретичните проблеми за комичното и комедията, да се отчитат тяхната свобода, вечно "преобличане" и оцеляване. Безспорно комедиите на Ст. Л. Костов са най-интересният и значим обект на изследване в този исторически период, но не са пропуснати и текстовете на много други негови съвременници, някои от които повече или по- ... |
|
|
Свитък втори. ... "Български театър 1900-1917" е втори том от поредицата с извористични материали за миналото на българския драматически театър. И тук, както и в първия том, материалите са подбрани с цел да създадат по-вярна представа за развитието на театралния процес, ситуиран в общокултурния контекст от началото на века до Първата световна война. В този времеви отрязък българския театър навлиза в нов етап от своето развитие - етап на същинско професионализиране на актьорското изкуство, на европеизиране облика на спектакъла и трайно утвърждаване на Народния театър като национално представителна културна ... |
|
|
В книгата се разглеждат формирането, теоретичните постулати и практическата реализация на натурализма, както и възникването и обособяването на режисурата като самостоятелна художествена институция. Натурализмът е, който обогатява театъра както със социални идеи, така и с нова структура, блестящо реализирана от Андре Антоан. В труда са представени литературната школа на натурализма и възгледите на Зола за театъра, които представляват своеобразен "манифест" на натуралистичния театър. Разгледана е драматургията на натурализма в литературен аспект, проследени са подробно тенденциите и развитието на самото ... |
|
|
В книгата се разглежда театралната критика в България през 20-те и 30-те години на ХХ век - едно твърде плодотворно за нея време. Проследени са както развитието, движението и взаимното разположение на театралните критически рубрики с техните автори в периодичния печат, така и основните критически дебати, засягащи театъра и драмата, състояли се по страниците на вестници и списания. Театралната критика от онези години дава най-съществена представа за тогавашното състояние на българския театър и в този смисъл се явява носител и на най-основното от неговата история. В нея се оглеждат и значителна част от нагласите, интенциите ... |
|
|
Книгата разглежда целият корпус на българската възрожденска драматургия и въвежда в научно обръщение някои малко познати и неизследвани произведения. Изследването анализира въобразяването на своето и чуждото и очертава парадигмата на героичното и позорното и проекта на модерността, свързан с прекомпозиране на патриархалното съзнание. Сюжетите на възрожденската драматургия и възможностите й за влияние са коментирани като ресурс за изграждане на националния пантеон. Последен е пътят, по който Райна Княгиня, Хаджи Димитър и "Шуми Марица" се превръщат в национални символи. ... |
|
|
Издателство "Блек Фламинго Пъблишинг" представя най-новата пиеса на Лукас Берфус, която засяга много важния въпрос за значението на живите спомени в едно общество, което е преситено със знания, но изцяло е лишено от чувствителност. Пиесата "Двайсет хиляди страници" е написана през 2011г. по поръчка на театъра в Цюрих. Тази пиеса съществено се отличава като драматургия от останалите творби на Лукас Берфус, в които с малки изключения диалогът е много стегнат и няма монолози. Тук има няколко твърде дълги монолога, които дори озадачават критиците, макар че всички са единодушни за силното въздействие на ... |
|
|
Първата българска книга за оперетата и мюзикъла - от автора на "Нова книга за операта", представя най-ценното от жанра с най-добрите образци от всички стилове и национални школи - от Жак Офенбах до Андрю Лойд Уебър. Или 150 оперети и мюзикъла, като и тук са спазени двата основни принципа: репертоарност и значимост. Адресирана е както към музикалните театри, така и към многобройните любители на вечно младия, очарователен и жизнерадостен "лек жанр". ... |
|
|
Пиесата "Троцки в изгнание" трябва да се разглежда като опит на Петер Вайс да коригира марксисткото описание на историята, в чиито анали личността на Троцки е изтрита. В съпоставката между Ленин и Троцки него го интересува какви са мотивите, които карат историците да представят една личност като герой, а за друга просто да се постараят да изчезне. В своята пиеса Петер Вайс се придържа стриктно към историческите факти. Целта му обаче е да актуализира тематиката и да критикува авторитарния сталинизъм на своето време. Заради това в пиесата има постоянно паралели със съвременната му действителност. Г. Олерих ... |
|
|
През 2012 година се навършват 150 години от рождението на Артур Шницлер, един от най-ярките представители на виенския модернизъм, известен като белетрист и драматург. По този повод издателство Black Flamingo предлага представителен том с неговите пиеси, които и до днес са много актуални. Във всичките си творби Шницлер се проявява като задълбочен познавач на човешката психика, като скептичен и ироничен наблюдател на действащите обществени норми. Обикновено се сочи връзката му с творчеството на Зигмунд Фройд поради това, че пренебрегва всички табута за обществото и съвсем открито говори по въпросите за секса, за смъртта. ... |
|
|
Пиеси ... Вернер Шваб е роден през 1958 г. в Грац. Умира там в навечерието на 1994 г. на 35 години. Учи в Академията за изящни изкуства във Виена. Известно време живее със семейството си в малко селско имение в Щирия, където е наемен работник. След дебюта му с „Унищожението на народа, или Черният ми дроб е безсмислен" в Мюнхен и Виена той се премества в австрийската столица и започва да работи като писател на свободна практика. Две от пиесите си поставя сам в Линц и Грац. Носител е на наградата на немската критика за дебютиращ драматург през 1991 г., на наградата за най-интересен драматург за 1992 г., на наградата за ... |
|
|
27 сцени ... Името на пиесата на Бертолт Брехт "Страх и мизерия в Третия райх" е добре познато на българския театрален зрител, тъй като част от нея е представяна у нас. Издателство Блек Фламинго Пъблишинг представя за пръв път на български език цялата поредица от 27 сцени, известна под това заглавие, както и още две сцени, запазени в архива на драматурга. Така читателят и зрителят ще имат възможност да се срещнат отново не само с познатите, но и с още много по-големи и по-малки сцени, рисуващи картината на живота в Третия райх. Чрез издаването на тази пиеса съществено може да се допълни представата за ... |
