"В новата си стихосбирка Елисавета Шапкарева продължава и разширява своята поетика, привидно бягайки от лаконизма на терцета (хайкуто), като удължава изказа, но опазва изчистеността и еднократността на образа. Голямата отлика и достойнство на нейния глас в българската литература е способността ѝ да се съсредоточи върху един обект на поетическо съзерцание и само с няколко словесни щриха да го направи релефен, изпъкващ, открояващ се, запомнящ се: такъв, че го носиш и осмисляш бавно в рецептивното си съзнание, продължаваш го, дозавършваш го като част от себе си. В силна семантична позиция в заглавието са ... |
|
|
Стихотворения. ... "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност още в очите ни свети. И подозрително блясват шпаги от минали страсти - звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга. Опроверганото време ляга унило на хълбок. Нека все тъй да гризеш на надеждата острия залък. Късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш. Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля. Кой те гримира така в тази изтъркана роля? Кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл? Всичко е само игра, всичко е само спектакъл. Не остарявай, любов, ето, завесата пада. ... |
|
|
Подобно превъплъщение като че ли предполага непригодност към земните предели, точно както се случва в знаменитата Андерсенова приказка с нежното морско създание. И я обрича на Завръщане в прастихията на водите, извечните, бездънните, трагичните, яворовските бездни... Като че ли самият ѝ жизнен път е заключен между стихотворението Морето (на деветгодишната поетеса) и Ела сега - последното ѝ, отново морско стихотворение, събрани в стихосбирката с емблематичното заглавие Аз и морето, съставена от Георги Константинов след смъртта ѝ... Чувството за неприспособимост към земното съществование е пронизвало ... |
|
|
"В годината, когато се отбелязва 100-годишнината на Иван Пейчев (1916 - 1976), това издание напълно отговаря на очакванията на почитателите на неговата поезия. Използван е ясен съставителски ход - да бъдат очертани онези моменти в избора на почерк на Иван Пейчев, в които се изгражда уникалната Иван-Пейчева поетика и заработва особеният езиков модел, превърнал се в емблема на неговото творчество. Авторът се нарежда сред българските класици на ХХ век. Това е канонът на неговото поетическо творчество - свод от творби, който може да бъде препоръчан на новите читатели от ХХI век." Пламен Дойнов ... |
|
|
"Това е книга на постоянното себевглеждане, себепреоценка, на нарастващото съмнение от радикалните решения по изминалия път, за неясното бъдеще и смътното усещане за крушението на един свят, както и за плашещата неизвестност на идващото. Самият Левчев в една от предишните си книги има герой, който загива, но не избягва от Помпей. Помпей в случая е символ на един привлекателен с патриархалността и величието си свят, уви изчезнал безвъзвратно. И в "Самосън" има такива внушения. Привличат го свещените сенки на миналото и в същото време го плаши бездънната самота. Постоянният въпрос, който присъства в почти ... |
|
|
Стихове ... Отричането на класическия или на свободния стих е безсмислено. Те се самодоказват. Един поет в увлечението си против свободния стих стигна дотам, че доказваше разумността на четиристишието с удобствата на четирикракия креват и четирирогата вилица. Тази креватна логика едва ли заслужава да бъде оборбана сериозно. Затова аз няма да защитавам свободния стих от неговите противници, а от някои негови привърженици. Когато се говори за свободния стих, обикновено хвалят или отричат негови външни белези - отсъствието на ритъм, метрика и рими. Това създава илюзията, че да се пише така е лесно и модерно. Но свободният ... |
|
|
Пътуване до мама И когато животът озъбен над мен се намръщи, и ме перне с юмрук, а надеждица никаква няма, аз се връщам назад, върху стария плочник пред вкъщи с девет цветни лехи и усмивката топла на мама. Мама прави юфка. И разстила корите на двора върху чисто платно, от брашно и любов натежало... И присядат смирено край нея животни и ххора, всеки стиснал във скута си своята купичка бяла. Тя разсипва наред. Дава толкова, колкото има. Не оставя за себе си даже строшена коричка. И със своята обич и своята сила за трима до небето израства. И всъщност е майка на всички. Някой ден ще се спра, ще разстеля корите по ... |
|
|
Новата книга на Ралица Генчева "Морето, в което летя" е поетична книга, събрала в себе си любовна поезия и красиви илюстрации. Тя ни кани на уютен разговор сред висините на душата. "Тази книга ще ви стане най-добър приятел. Ще ви покани на разходка до морето, ще ви предложи питие, ще ви изслуша. Плавен, бавен, уютен разговор, който по-скоро прилича на прегръдка. Поезията на Ралица Генчева ще ви даде смелост да прошепнете всичко онова, което бихте искали да споделите късно вечер на самите себе си, на обичаните от вас. Думи, които ще ви донесат утеха. И ще ви подарят безкрайното синьо." Теа Денолюбова & ... |
|
|
Димчо Дебелянов е един от най-обичаните български поети. Неговата лирика успява да докосне всеки читател и да го накара да почувства всяка написана дума. Стихотворенията му остават златна класика през годините и до днес. В книгата са поместени над 60 стихотворения от творчеството на поета. Сред тях са любимите на всички Помниш ли, помниш ли тихия двор..., Аз искам да те помня все така..., Да се завърнеш в бащината къща, Спи градът, Миг и много други. ... |
|
|
Вазов , Славейков , Ран Босилек , Чинтулов , Михайловски , Ботев , Каравелов , Вапцаров , Дебелянов и др. ... Сборникът със стихотворения "Аз съм българче" съдържа емблематични стихотворения на патриотична тематика, писани от някои от най-големите имена в българската литература. Много от тях са включени в учебната програма на българските училища. Те учат малкия читател на родолюбие, запознават го със знакови фигури от българската литература и му отварят вратата към богата палитра от исторически и фолклорни образи, с които всеки българин трябва да е откърмен. Поредицата "Българска класика" ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Томът съдържа стихотворения, басни и епиграми, "Книга за българския народ", редове от биографията на Стоян Михайловски и статии от М. Куманов, д-р К. Кръстев, В. Пундев, М. Николов, М. Неделчев и П. Анчев. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
Стихосбирката "Личен архив" е първата стихосбирка на поетесата Мария Лалева . Редакторът Маргарита Петкова подбира творби от над двеста стихотворения, писани повече от десет години. Включените стихове представят Лалева най-ярко от гледна точка на емоционалност и честен маниер на писане на поезия. Характерните за нея къси стихове със запомнящ се финал се налагат като запазена марка още с първата ѝ книга. Лириката ѝ засяга темите за любовта, прошката и самотата. За ценителите на римуваните словесни форми стиховете в "Личен архив" са едно чудесно предизвикателство и допир с един експресивен ... |
