"Трезор" е роман, посветен на непрестанното търсене на отговори. Всеки срещнат в живота човек е въпрос, чийто отговор можем да открием в самите себе си, стига да се познаваме достатъчно добре. Да намираме, да губим, да търсим отново... Да помним, забравяме и преоткриваме... Да продължаваме. Това ще се случи сред страниците на "Трезор". Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
"Слънцата се раждат чисти. Както и хората. И това слънце в началото, когато изгряваше, беше ослепително чисто и ярко. То пламтеше с неудържима сила и се издигаше все по-нагоре и по-нагоре. - Отдавна не сме имали подобно слънце! - Изключително слънце! - Ето, това е слънце! - казваха хората Така се говореше, така се пишеше. Но слънцето достигна зенита. Спря там, чисто и алено, а после започна да слиза полека надолу. Залязваше. - Това слънце още в самото начало беше съмнително! - казаха - Какво ти съмнително! Направо си беше... - И чие?!? ... И започнаха да разправят едни работи за слънцето... Най-различни работи, от ... |
|
|
"А когато той ме целуне - литвам. Летя, летя и по някое време го изгубвам от погледа си. После се връщам да го търся. И той ме търси. Търсили сме се с часове, ако много съм се увлякла. - Микуш - започвам да се обяснявам, докато ме сваля от някакъв покрив, - какво да направя като не мога да спра. Да не мислиш, че ми е лесно! Тук едни деца ме преследват с жилки, линейка пристигна, пожарна извикаха, от полицията дойдоха... И така се обяснявам, докато ми се замъти главата, докато ми се заплете езикът и краката, и червата и изобщо цялата се замотам и после не мога да се отмотам." Из разказа "Откачената жена& ... |
|
|
Градът е матрицата, в която се представя и конфигурира междинното пространство между човека и външния на него свят. Това е територия, в която се полагат отношенията между себе си и другите, защото градът не просто събира хората, но и ги въвлича в процедури на представяне и сравнение. В контекста на градското присъствие човекът за първи път рефлектира върху ролевото си поведение, съставя своя индивидуален баланс между действия и абстрахираща мисловност. Затова градът може да се възприема като конструкт, в който се извършва всяко едно разбиране. Борис Минков работи в "Институт за литература" (БАН), от 2009 г. е ... |
|
|
"...Непреднамерена елегантност и стаяваща се между епизодите поетичност. Разкази за страха, за самотата, извън която човекът изглежда няма съществуване. Тези разкази поставят най-трудния въпрос: от какво е съставен аз-ът? ...Спомени и телесна сетивност, детски преживявания и театър на половете. Едно силно усещане за накърненост трайно се наслагва: кракът го няма, родителят го няма, нещо ценно от миналото го няма... Човекът в тези разкази е разпилян в поредица от бълнувания и травми." Борис Минков Петър Денчев е роден през 1986 г. във Варна. Завършил е режисура за драматичен театър в НАТФИЗ, София. Автор на ... |
|
|
След третата книга "Сянката" от триптиха "Някога - На ръба - Сега" излезе и втората. Години наред на хората обещават светло бъдеще. От тези сладки обещания им загорчава. Лицата им посърват. Искат промяна, за да останат хора. Неочаквано от небето им пада революция. Всички са замаяни от възможността да сбъднат мечтите си. Да им пожелаем успех. ...човекът е като кучето, момичета, щом му откачиш каишката го разбираш колко пари струва и ако е чиста кръв и обучено, те гледа с възхита, тича подире ти, не рови боклуците и изобщо, а дворното възпитание в миг забравя с колко труд му набавяш храна на гранули, ... |
|
|
Някой тропаше по вратата. Камен се събуди внезапно. Даже точно навреме. Не, не беше приказка. Беше кошмар. Кошмарът ли трябваше да продължи? Помисли си три неща. Боряна. Боряна. Боряна. После още едно – Димитър. Димитър? И после в главата му изплува кръвта от съня. Знаеше, беше чел веднъж в съновника, това всеки го знае, кръвта значи истина. Червеното значи истина. Време за истина? Примлясна няколко пъти. Устата му беше суха. Залепнала. Дъхът му – некрасив. Десети ден вече дъхът му беше точно такъв на събуждане. Нищо красиво нямаше в тази хотелска стая. Нищо красиво нямаше и в живота му извън нея. С изключение на едно ... |
|
|
Градско приключение за приятелството, любовта, забавленията и главоболията, които могат да донесат осъществените мечти. "Лора от сутрин до вечер" е романче, което разказва за някои от хората, които обитават по-големите ни градове в днешно време. Съвременната действителност е пресъздадена фрагментарно и без претенции за изчерпателност. Почти 250 страници "ескизен ърбън" сюжет, илюстриран от Ясен Григоров с... 1300 рисунки. Тази необикновена история, разказана по необикновен начин, вече е и заснета от необикновен екип. "Маниашки изпипан - разказан и илюстриран - ироничен градски роман с мистериозна ... |
|
|
Александър Урумов е роден през 1969 г. в гр. Брацигово. През 1994 г. завършва българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е зам. главен редактор на седмичника "Македония", говорител на Министерство на отбраната, след което работи в областта на политическия и кризисния ПР. От 2006 г. е ръководител на звеното за "Връзки с обществеността" на БНБ. През 2002 г. издава първата си книга "Исус Христос - власт и политика", в която анализира Исус от Назарет като политически фактор в древна Юдея. През 2009 г. излиза сборникът с разкази под заглавие "Приказки в края на времето& ... |
|
|
"Той трябваше да бъде разбивач на женски сърца. Трябваше да бъде еротоман. Еротоман - естет. Ценител на женската красота. Способен да глези любовта, без да я наранява. Никога да не настоява и никога да не бърза. Да разбърква душевния свят на жената. Да я накара да изрича собствените му желания на глас. Да не казва никога "обичам те". Да предлага шеметна страст за ума. Да бъде перверзен в желанията си. Да създава болезнена зависимост от себе си. Да показва на жената как да бъде жадна. Да я лиши от любовта и по този начин да я научи да обича. И накрая – да съумее да се измъкне от нея с такава нежност, че тя ... |
|
|
Онова, което днес най-живо ни интересува в старите книги, не е толкова техният основен текст - за повечето той е един и същ с малки, съществени само за специалистите разлики - а добавките към него - тъй наречените "приписки". Това са бележки най-вече на прилежните преписвачи на текста, които след часове, дни, седмици изнурителен анонимен труд се осмеляват да вмъкнат и нещо от себе си. Тези приписки обикновено нямат нищо общо с текста, към който са прилепени и който е по-значителен от тях. Съвсем без връзка с него те ни съобщават за някое историческо събитие, което се е случило по време на преписването на текста ... |
|
|
"Промяната започна сутринта и завърши вечерта, никой не знаеше какво става през нощта. А през деня вървяхме ръка за ръка и не се притеснявахме от безсмислената тъга. Времето се стовари на главите ни като чук и ни разтресе, всички чухме звук като от хиляда камбани и зъбите ни затракаха от страх. Прахът се стелеше по всички вертикални плоскости и очертаваше слънчевите лъчи..." "Името ми е Джеймс Илиянов, на деветнадесет години съм, никога не съм ходил на училище. Рисувам от четири годишен, направил съм 15 изложби, включително две самостоятелни при Максимилиян Киров в галерия "Витоша", една от ... |
