Невероятните разкрития, за какво ли не. Записани на коляно и по-често на маса в присъствието на ракия и мезе от кореспондента на агенция Франс прес - Плешивец, Белоградчишко, някой си Давид, така и не стана ясно как се казва по-нататък и впоследствие. Четете и се веселете, а не се повъртайте на мегдана без работа. А наздраве! ... |
|
|
„Когато си мома с вече поувяхнало младежко излъчване, без афиширана сериозна връзка, а даже и без дете, в болница като тази, в която тече нескончаем латиноамерикански сериал, превърнал се в част от ежедневните занимания, то едва ли не всеки разведен, неженен, че и все още семеен колега на възраст между 35 и 65 години решава, че при теб номерът му непременно ще мине. Сигурно защото смятат, че вече си достатъчно отчаяна и си готова да се бухнеш на последния закъснял влак с шепата му останали пътници. Това с избора е лукс, който не можеш да си позволиш." „Устните ти са сухи и около тях леко боде. Това усещане ще ми ... |
|
|
Тази книга е продължение на "Вечния българин", издадена през 2005г, която имаше голям успех сред читателите! Един млад столетник още броди в Балкана. Още воюва. Още прави любов. Лекува неизлечимото. Вижда невидимото. Спечелил е всички войни, които държавата е загубила. Само той знае истината: как хартията ограби златото Как победите ни...бяха победени Кой ще спаси българите от "Спасителите" на България. ... |
|
|
"Свят за изпиване" е дългоочакваното завръщане на Ясен Атанасов към литературата. Авторът на култовата "Книга" от 1993 г. отново е тук, този път с роман, който не само дава идея защо се е налагало това дълго мълчание, но и ни убеждава, че тъкмо сега и по този начин е моментът то да бъде нарушено. Един човек, напуснал живота си, разказва за него от мистериозен, неотбелязан на картите остров в Средиземно море. Един благороден разбойник му помага да се бори с миналото си, съвсем буквално дошло да го преследва. И два ангела стоят на рамото му – Белият и Черният."Свят за изпиване" е изключително ... |
|
|
2 в 1. Плащаш 1 – получаваш 2! ... "Една следвоена, слепена хипарска книга, в която тъгуват Фриско и Айтос, двугрифката на Джими Пейдж и Атон, 68-ма и 86-а, Пигмалион и автостопът... Оловни цепелини, партийни секретари-екстрасенси, паднали ангели и други подобни оксиморони. Една голяма и яка оловна пържола, която би била вкусно четиво и за старци с изхабени от дъвчене на текстове зъби, и за млади дихатели, които не обичат да преглъщат букви на хартия. Пържолата, която не тъгува. Защото и е густо (вкусно – лат.) в компанията на гарнитурата от хрупкави рок-опери, разтапящи се канцонети, блусове, псалми и кавър-версии. ... |
|
|
Софистът събитие ... Белетристичният дебют на Георги Гочев съчетава научните интереси в полето на една непрекъснато разширяваща се „продължаваща античност” с поетическото изостряне на интерпретативните парадокси. Обръщането към различни митологически сюжети – от случая Полифем до случая Войцек, тук става не с цел да се постигне панорамна всеобхватност и монументалност на повествованието, а заради богатите възможности за проекции на фигури. Така пластове като античност и романтизъм участват при Гочев не в качеството си на аргументи, а във връзка с тяхната способност да произвеждат отношения. Затова и в хода на ... |
|
|
След „Нефертити в зимна нощ”(2001, ИК Жанет 45) Карастоянов зави към романа и в същото издателство през 2003 г. издаде „ Аутопия: другият път към ада ”, номиниран за български роман на годината от Фондация „Вик”. „ Смъртта е за предпочитане ” пък получи голямата награда за непубликуван роман „Развитие”. Наградите обаче явно не са го съблазнили напълно, защото в „La vie en Rose...” авторът отново се връща към старата си слабост – разказът. В новия си сборник разкази Карастоянов не повтаря някогашния начин за разказване на тъжни истории за тъжни хора. Онези два опита в областта на романа явно са си казали думата: „La vie en ... |
|
|
Книгата на Русана Бърдарска сама носи критическите рецензии в себе си наред с ироничния подход към мистификационната завръзка. Включените в целостта на книгата метатекстове съдържат (откровено заблуждаващи) следи за разчитане на “весело-тъжното”. Като четат “6 тъжни разказа...” през призмата на гротеската (което четене е отново умело подхлъзнато в процеса на съставянето на книгата), реалният и фиктивният рецензент по инерция взимат и отношение по въпроса за тъгата, забравяйки школското определение, че гротеската снема както тъжното, така и веселото. Така “невесел гротесков свят” (стр. 198) е не просто оперативно- ... |
|
|
Какво да правим с "Ненавистната малка Софи", която се кикоти в душите ни? За какво може да ни послужи един недовършен глинен гювеч? Къде ли е паднал ключът, който кахърна домакиня е хвърлила от балкона на Bulgaria? Кой всъщност е убиецът на таксиметровия шофьор (дали пък не става дума за самоубийство от глупост и грубост)? А защо е черно бельото на достолепната умряла? И откъде се взе тоя Борхес с неговите кървящи гаучос (Нане и Вуте по нашенски)... Историите в предлагания сборник се щурат между небето и земята, не подценяват смешното и се шегуват със сериозното, витаят между въображаемото и реалното, милото на ... |
|
|
Разкази и стихотворения. ... "Истинското ми завръщане е тази книга. На едно място съм събрала необикновения свръхбагаж, с който пристигнах", така поетесата Мирела Иванова представя с няколко думи книга си "Бавно" в интервю пред Оля Стоянова от вестник "Дневник". Преди месец, Мирела Иванова се завърна от международния творчески дом "Вила Конкордия" в Бамберг, Германия, където прекара една година по покана на баварския министър на културата д-р Томас Гопел. Престоят ѝ там е изпълнен с десетки поетични четения, изнесени доклади, литературни пътувания и срещи, и работа над ... |
|
|
Героите на този роман изброждат сложните обстоятелства на своя живот, за да съхранят достойнството и копнежа си за хармония и щастие, въпреки мъртвите хватки на времето и съдбата. Една предопределена любов е разбита. На морално изпитание са подложени интимни светове и доверие в естествените правила на живота. Маскираната арогантност мутира. Настанява се с ново лице в новото време! Вася Раева е театрален и кинодраматург. Носителка на престижни национални и международни награди за игрални сценарии и документални филми. В последните години се изявява като продуцент с признание в Китай и Италия. "Литургия за наивници& ... |
|
|
Господин Маджаров е роден през 1941 г. в София. Учил е право, социология, балистика, теория и практика на шпионажа. Завършил е българска филология в СУ. Васил Добревски е роден в София през 1950 г. Учил е ориенталистика, история, философия и виктомология. Завършил е българска филология в СУ. Двамата поотделно и заедно са автори на несметно количество телевизионни сценарии и лирика, писана на салфетки. Упражнявали са се в написването на седем книги, две пиеси и три сценария за игрални филми. Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
