Христо Петров е роден през 1976 г. в София. По професия е адвокат, но в свободното си време пише и се занимава с музика. Настоящият сборник с кратки хумористични разкази е неговата трета книга след правноисторическото изследване Белият терор от 1923 - 1925 г. в съавторство с Христо Христов , 2016 г. и мрачната повест Град на птици , 2020 г. ... |
|
Фототипно издание. ... Книгоиздателство Аргус е основано от Светослав Минков , Владимир Полянов през 1922 година. То остава своя отпечатък в историята на литературата като първото издателство, специализирано в издаване на литература на ужаса. Общо шест книги излизат под знака на Аргус - Ужасът. Първо петоколие от Ханс Хайнц Еверс , Фантазии от Едгар Алън По , Стихотворения в проза от Станислав Пшибишевски, Децата на снеговете от Джек Лондон . Силно впечатление правят дебютните книги на Светослав Минков и Владимир Полянов Синята хризантема и Смърт . Чрез тях се представят страховете обладали човешката душа. ... |
|
Фототипно издание. ... Книгоиздателство Аргус е основано от Светослав Минков , Владимир Полянов през 1922 година. То остава своя отпечатък в историята на литературата като първото издателство, специализирано в издаване на литература на ужаса. Общо шест книги излизат под знака на Аргус - Ужасът. Първо петоколие от Ханс Хайнц Еверс , Фантазии от Едгар Алън По , Стихотворения в проза от Станислав Пшибишевски, Децата на снеговете от Джек Лондон . Силно впечатление правят дебютните книги на Светослав Минков и Владимир Полянов Синята хризантема и Смърт . Чрез тях се представят страховете обладали човешката душа. ... |
|
Безвремие на Иван Вакрилов е стилно оформен сборник с разкази - някои издавани, но прелюбопитни, други просто ново вдъхновение. Историите се развиват като наниз от мистификации с приказни елементи, които са в състояние да преориентират литературната гледна точка на читателя. В Мамин дол - свят на дружелюбни съседски отношения - времето е все още извън глобалните икономически проблеми и Големият часовник на Времето се опитва да настигне света. Хората му не бързат с умирачката и току навъртят стотака, ама и това си има своя история (Градски митове от село). Нещо между възможно и невъзможно, а да има и поучителен край. ... |
|
"Наскитах се по баири и кории, по слогове и сечини, по долища и по била, по брегове и върхове. Беше ми и трудно, и лесно, и весело, и тъжно - но само докато се стопя в някой росен изгрев, в медната шума на гората, в лая на гончетата, в тропота на глигана или крясъка на фазана... Всеки такъв ден оставяше в паметта ми златно зрънце, та си събрах цяло съкровище. Ето част от него: почит към словото и любов към хората; струва си да събираш само златото на приятелството; получава само този, който дава; ловът е само кръв, козина и перушина за кретена, който няма сетива за величието на природата и красотата на ... |
|
"Също както около основния камък се гради църквата, така във всяка национална литература има личност, около която се изгражда духовният ѝ храм. В нашата това е Иван Вазов . Днешната ни книжовност е немислима без неговото многолико творчество, а душевността на всички нас, родените след него - без величествената му поезия и нравствената му проза. Тези 28 разказа са само малка част от безценното богатство, което ни завеща Патриархът на словото ни. Ала надяваме се, драги читателю, и в тях всеки от вас ще намери онези съкровени истории, пред които се прекланя в мълчание. Удивително е колко от тези проникновени ... |
|
Контрареволюционен роман с френски сладкиш. ... За няколко дни корабът на сирените излиза от морските карти, спира в центъра на света под развеселения поглед на Бог. Корабът на сирените ни повежда на щуро и твърде забавно пътешествие из гръцкото море, където всякакви небивалици са вероятни. Александър Секулов често балансира по ръба на литературното благоприличие. Той може да си позволи подобен лукс, защото думите, които виртуозно реди, се обичат една друга и здраво се държат за ръце, а героите му са необикновени, пъстри и интересни."Повърхността на морето, в която странстват те, е сияйна, но който се осмели да се ... |
|
"Аз съм само поглед, мисъл и фантазия - наблюдавам тук и там, шаря с очи неспокойно, виждам всякакви неща и се опитвам с тези всякакви неща да построя нещо, което да нарека свят. Естествено, давам си сметка във всеки миг, че човек вижда това, което знае. Това, към което душата му е насочена. Великият Апелес казал на обущаря: Sutor, non supra crepidam! Обущарю, не по-високо от обувките! Защото обущарят почнал да му дава съвети как се рисуват дрехи, оръжия и т.н., а не се ограничил до обувките (за чието рисуване му дал ценен съвет). Защото, явно е, обущарят едва ли разбира нещо от нещата извън обувките; тъй като в ... |
|
"Обичам текстовете на Бойка Асиова , нейният начин на осмисляне на видимото и невидимо битие человеческо, свежото словесно дихание на родния ѝ край. Обичам ги и ѝ завиждам - неведнъж съм ѝ го казвал - за онези нейни пърхащи сто врабчета на чистия и сладостен спомен за планински люде, естествени и първични, с естествените им и първични страсти, със странната им лексика, уж с груби помисли и действия, а дълбоко в душите си докоснати от ангелско крило. Завиждам ѝ, че знае онези забравени думи, които като полъх от Красивата котловина, полегнала в прегръдките на три планини, освежават застоялия ... |
|
"Идеята за Изгрев преди залеза се роди в двора на манастира Св. преп. Параскева-Петка във Владая. Още тогава отнякъде се появи кристалната яснота, че ако даде Господ да напиша този роман, той ще е различен от останалите си събратя в едно отношение. Беше много странно усещане, а и предчувствие: щях да създам литературна творба със съвсем конкретна задача, със строго определена житейска цел, със съзнанието защо го правя. После станах свидетел на една късна любов, на разцъфването на един възроден живот, на красивото осъществяване на мечти, доскоро приемани за нелепи мечтания. Бе истинско творческо щастие да ... |
|
Тази книга е за Силата, която ни прави по-добри. Силата, която пази Вярата. Силата, която е милост и състрадание. Силата, която живее в Любов и чрез Любов. Силата на всички онези герои като Котьо, която ни спасява винаги, когато сме на крачка от пропастта, изгубили надежда. Силата, която руши мрака и ражда Виделина. ... |
|
Общинска болница е иронично-социален роман, за времето преди Ковид епидемията, когато политици и властимащи здравеопазни дейци се бяха настървили да унищожават общински болници. Първите заради простотията си, вторите, за да приберат ресурса им за себе си. Сюжетът разказва за усилията на подуправителя на Здравната каса да ликвидира най-добрата общинска болница. А след нея и всички останали. Две медицински сестри в малко отделение воюват коя да е старша... А на директора на болницата се е явил деликатен здравен проблем... ... |