Моите няколко хиляди думи. Казват, Лаодзъ записал за началника на граничната застава своите мисли на един свитък с пет хиляди йероглифа и след това напуснал завинаги Китай в неизвестна посока; както ни разказва преданието - възседнал един бивол. И след това никой повече не чул нищо за него. А аз чакам на летището да ме извикат за полета и крилатият кон, който ще ме отнесе далеч от родината, закъснява. И не че някой от охраната или от персонала, или от пътуващите се интересува какво мисля по важните житейски въпроси, но все пак бързам, бързам да ги запиша... За да не става нужда като цар Мидас, още по-митическия герой, ... |
|
|
Това е книга за любовта, онази любов, голямата, истинската, понякога единствената. Любов с много отблясъци: майчината - мека лунна прелест, забравената - лумнал огън в бурята, зрялата любов към рода и земята, щедрата - към свои и чужди. Безусловната любов, която приживе споделяме и раздаваме, и която ще ни пренесе отвъд в обятията на напусналите ни любими. Първата, със силует на кокиче, последната - с аромат на зрели смокини, любовта, която поболява или лекува, която дава живот или го погубва. Тя прекрачва граници, стопява религии, Бог е един, както и да се нарича, не признава философии и различия на кожата, хора сме и ... |
|
|
"Проф. Венко Александров е от онези рядко срещани човешки същества, които респектират от пръв поглед. Те притежават зрим и неподправен финес и след кратко, дори мимолетно общуване, бързо разбираш, че срещу теб стои обаятелна, но не типична за планетата личност. За същества с подобен манталитет, способни на катарзис, на самонаблюдение и самоанализа, е предназначена и тази книга. Тя не е написана от лекар, не от виден спец, от медик, а споделена от човек, който цял живот е усещал, опознавал и е овладявал магията на думите. И пространствата между тях. И тяхната взаимна привлекателност. Достатъчно е да потънете в ... |
|
|
"Невъзможно е да се устои на обаянието, което излъчват тези деветнадесет фрагмента от живота - уж на един човек, на една личност, но всъщност от битието ни в цялата му сложност, отговорност и красота. "Спектралният анализ" на това облагородяващо излъчване ще покаже, че то е съставено от мъдрост, опит, чистота на помислите и делата, от неопровержими, ала забравени или неудобни истини, съчетани с убеденост в дълга пред другите и озарени от вярата на хора от един действително изчезващ вид. Автобиографичността на книгата, която включените в нея разкази превръщат в неделима съвкупност от факти, спомени, размисли, ... |
|
|
"През прозореца го погледна свечеряването, зад стъклата се трупаше розовото нищо на дългия ден. Тя донесе бутилка и лед, подкани го да налее, както си е било досега. Нищото зад прозореца и скочът се оказаха в еднакъв цвят." Из книгата Петър Манев мрази хората, но тъй като не му липсва великодушие, мрази и себе си. Религията му е свързана с копнежа за друга форма на живот и когато се налага да намери предназначение на една маймунска кожа, пъзелът на неговото съществуване се подрежда. Геологът се отправя към африканската джунгла, но не като човек, а като горила. Постепенно забравя своята вродена природа и само от ... |
|
|
Книга за всички, които обичат малките неща да ги водят към смисъла на живота. Историите, които предстои да разгърнете, са наистина необикновени. Най-малкото защото всъщност могат да бъдат изживени от всеки един от нас. Препоръчват се на всеки, който се чувства сам в момента или пък просто има нужда от прегръдка. Карат те да се замислиш за едно или друго - често доста сериозно, но в същото време са написани с голяма вяра, че всичко е наред. Оптимистични по характер, те са пълни с онази енергия, която ни прави откриватели, пътешественици, философи, но най-вече добри приятели. Затова и ще са си изпълнили предназначението ... |
|
|
19 вдъхновяващи истории за хора със свободен дух. ... Прави каквото усещаш, че е добро за теб, и рано или късно то ще стане добро за другите. Така мислят и действат героите в деветнайсетте истории, затворени между кориците на тази книга. Всеки от вдъхновяващите разкази в нея всъщност съдържа много други истории, които не престават да дават начало на още по-нови истории. Зарядът на този книжен двигател зависи от читателя. От желанието му да пусне на воля мислите си - назад към детството и напред към бъдещето, докато изгуби представа за време и граници. Слава богу, че с книгата може да се общува без маска и отблизо. Тази ... |
|
|
" – Какво ще правим, Ирена? - едва промълви Александър. – Обвиняват ме за съучастничество в престъпления в лагера Р. Извършителят бил неизвестен..." Из книгата "Максимумът за истината... какво ще правим - вие, всички, - когато ме обвиняват мен. И с това приключваме... 30 години така приключваме, ние, българите... сънят продължава благополучно. Това е диагноза, тъжна констатация. Символично, разузнавачът от непрочетен роман умира от рак - и така мимоходом се отървава от съучастничество в престъпления на неизвестен извършител. А всички останали – от търсене на истината. Българското население носи тумора си в ... |
|
|
Преврат по време на пандемия. ... "Стига, рече Господ" е увлекателен роман, който хитро намигва към съвременността с цялата ѝ политизираност, всевъзможни предизвикателства, псевдо екшън, граничеща с абсурда объркана реалност и нелепо разминаване между желания и възможност за реализацията им. В много от героите читателите ще открият някои до болка познати образи, в повечето от ситуациите-куриозни аналогии с наскорошни размирни събития, а над всички непредвидени сюжетни образи тегне сянката на божията разплата."....Ами как какво, от друга страна, аз имам ангажименти. Каква е ситуацията с държавата, с ... |
|
|
Основното действие в романа се развива в Африка през осемдесетте години на миналия век. Български геолози и сондьори откриват ценно находище на древни кости и челюсти от акулоподобни риби. Един млад български инженер, който е проектирал фабриката за тяхната преработка в ценно фосфоритово брашно, заминава като супервайзер, отговарящ за нейното изграждане в местността Киндонакаша, Северна Ангола. Дни преди това, там е обявена втората, най-ожесточена фаза на гражданската война. В тази неясна обстановка и с всички трудности и перипетии, които му се случват в чуждата страна, той трябва да оцелее, да живее, да работи, да ... |
|
|
Калин Терзийски е носител на Европейска награда за литература. "Сред Хъксли, Ерофеев, Бъроуз, Селин и други проницателни змии, които ползват литературата, за да пишат философия, сяда още един. И седи добре! Калин Терзийски рови из недостатъците си, разчепква комплексите си, вади на показ скъсаните си логически връзки и постепенно разбираме, че това са нашите недостатъци, нашите комплекси, нашите скъсани логически връзки. И ние печелим знание, а Калин - свобода. "Аз и Бог" е търсене на смисъла без парфюм, без самозалъгване. Чете се на един дъх. Истинската смелост е да си зададеш точните въпроси." ... |
|
|
Йорданка Андреева има издадени две поетични книги - "Другата болка" и "Нулев миг". Тя е един от създателите на Клуб на дейците на културата "Нов живец" в Атина и негов първи председател. Член е на Съюза за наука, литература и изкуство към UNESCO в Атина. Освен че пресъздава образи на хартия, тя ги пресътворява и на платно. Участвала е в редица общи художествени национални и международни изложби. Нейни пана има в различни краища на света."Йорданка Андреева е от авторите, които живеят извън пределите на родината, но духовно нито за миг не са се разделяли с нея и са си останали българи. ... |
