Най-дълбокият му роман до сега. Носител на Европейска награда за литература. ... Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". "Ako мислите, четейки "Алкохол", "Лудост" или "Любовта на 45-годишният мъж", че Калин Терзийски е добър писател, то новият му роман "Разкажи ми" ще ви докаже недвусмислено, че той е един голям творец, неслучайно награден с Европейската награда за литература. Това е една ключова книга, апотеоз в творчеството му, книга, търсеща, изтерзана, мислеща в крайности но и - помъдряла книга. Книга, ... |
|
Това е разказ за един свят, или по-точно, за въздишката по един свят, непознат за мнозина. Всъщност за всички, освен за потопените в него, ясно съзнаващи своята различност, но стремящи се към големите пътища. Зад оградата на недоверието и предразсъдъците има един безкраен коридор, в който любовта и омразата вървят ръка за ръка. В който болката и радостта си делят един краешник и кроят планове как ще живеят, когато го напуснат. И никой от тях не знае, че младостта им е отпечатана на всяка врата, на всеки прозорец, на всяка плочица от този безкраен коридор, прибрал стъпките им, за да им начертае посоките и да им изплете ... |
|
Всички герои в този роман сме измислени. ... Та така аз, Ажар Исмаилов, роден през 1943 г., мъж, на когото, както казах, точната рождена дата не знае никой, човек без възраст, който веднъж е на четирийсет и пет, друг път на пет, понякога на деветдесет, а най-често новородено, така аз открих, че по волята на съдбата съм лишен не само от възраст, а и от етническа и религиозна принадлежност. Когато днес някой ме попита за моя етнос, аз просто казвам "екскурзиантски". Същото определение давам и на вероизповеданието си. Защото аз съм едновременно и българин, и турчин, и евреин... И християнин, и мюсюлманин, и юдеин... ... |
|
"Един мислещ, непримирим, млад и вече разочарован човек, който не вярва в лесните отговори, тръгва да дири себе си. За по-напряко - през Камино де Сантяго. Още от първата крачка знае, че пътуването навътре е самотно занимание, и смътно подозира, че завръщането ще е ново начало. Накрая вече го знае. За да е сигурен, че ще открие своите истини, избира прословутия 800-километров поклоннически маршрут, обрасъл със славата на себепознанието. Трудността му прилича и той напуска с лекота "зоната си на комфорт" - понятие, което при неговата търсеща природа винаги е под въпрос. Целта - да стигне на всяка цена до ... |
|
"Това бе емблемата не на лицето Скарлатов, а на фирмата, на банката. Така се получи този герб, който, погледнат сега през очите на старец, бе претрупан, малко безвкусен, но крещящ и горделив, каквато бе горделива и крещяща младата държава и всичко в нея. Герб, отразяващ духа на народа, зажаднял след петвековно робство за салтанати, показност, великолепие, слава, шумно самоизтъкване. Велики са амбициите на вечно потиснатия човек..." Из книгата България е в зората на следосвобожденското си индустриално развитие, а столицата на страната е работна площадка, по която се прокарват улици и се строят министерства и ... |
|
Проза. ... Тази книга представя прозата на поета. В разказите и новелите се оглеждат селското детство и градската младост на човек от поколението, израсло по времето на социализма. И преживяващо сега сътресенията на прехода. Оживяват най-ранните спомени от петдесетте години на миналия век - за кратка и невъзможна любов, за връщането към живота след сърдечна операция, за раздялата със земята и илюзиите на родителите. С лека самоирония героят прави равносметка и преоценка на своя живот. Носталгията се преплита с фантазията, мечтата и въображението. Иван Вълев е поет, автор на десет поетични книги. Най-новите от тях са & ... |
|
"Идеята да се съберат в книга есетата на Владимир Левчев е удачна и заслужава адмирации – когато текстове, писани по различни поводи, се обединят в книжно тяло, се вижда целостта, единната линия на мисленето и последователността в идеите, изказвани в съответните текстове. "Краят на една епоха или Мутренската култура и залезът на Запада" във всички случаи ще допринесе за ситуирането ни световната карта, ще заглуши страховете ни и ще увеличи надеждите ни. И в крайна сметка, ще ни помогне да открием себе си като нация, която е в Европа, но сякаш отказва да повярва в това, скептична е към цивилизационното си ... |
|
"Четивна, остроумна, написана с въображение, с познаване на най-добрите образци в жанра, абсурдна, смешна, тъжна. Такава е новата книга с кратки разкази на Иван Димитров . Сбито писане, крайна пестеливост към думите. Иронично-саркастично и меланхолно-тъжното надделяват над историите в нея - ту измествани към есеистичния фрагмент или драматургията, ту към сюреалистичното или автентиката на преживяното. Иван Димитров успява да събере отделните части, на които се е разпаднал животът ни и от тези парчета се е получила малко мрачна картина, но читателят в крайна сметка остава обнадежден. Защото, докато четеш, се усмихваш, ... |
|
"Невидими" е роман за неприемането на различните, в който деца съчиняват родителите си. Млада жена, отраснала в Дом за изоставени деца, се опитва да превъзмогне травмите от детството си. След поредица от раздели среща Дара - изоставено дете, в което разпознава себе си като малка. Привързва се към нея и решава на всяка цена да намери начин да ѝ подари живота, който тя самата никога не е имала. Това е роман за хората в периферията на обществото. Различни сюжетни линии се преплитат, за да разкажат една обща история: на невидимостта. Наталия Делева е специалист по Дигитален маркетинг. Невидими е дебютният ... |
|
"Есетата на Сава Славчев са балансирани, елегантни и ерудирани, напълно лишени от присъщата за времето ни ненужна категоричност. Ето какво написах на автора, веднага щом ги прочетох: "Това е твоята форма, удоволствието от свободата при употребата ѝ си личи. Искаше ми се краят на есето за литературата и културата да е по-дързък и обвиняващ, дори зловещ, за да намери, да си направи, да си отвоюва място в съзнанието на четящия. За щастие няма нищо такова! Културният човек се познава по начина, по който защитава културата, а аз съм варварин и се осъзнах като такъв, докато четях. Но от това осъзнаване не ме ... |
|
Поезия, проза, диалози. ... Преди повече от три десетилетия - в апогея на "Златната епоха Чаушеску" - Ана Бландиана заяви, че не може повече да търпи насилието, унижението, лъжата. Престанаха да я печатат, уволниха я, беше принудена да напусне работата и дома си в Букурещ. Но тя бе един от светилниците в дългата и сякаш безкрайна нощ, спуснала се над многострадалната ни северна съседка. Идва момент, казва Бландиана, когато или трябва да се откажеш от всичко, или трябва да станеш защитник, прокурор, съдия, да минеш през тези трудни състояния като през празни пространства, да намериш ъгъла, своя ъгъл, откъдето ... |
|
Книга за име, изписано с рибешка опашка върху морето. За детство, сънища, стихове и истории по пътя до там. "И на лозе непрекъснато се катерех. Тайно, разбира се. Дори, от клоните на тамошния орех, слизах на покрива на къщата. Най-обичах един огромен вековен дъб в средата на ливадата досами лозето. И бърках по хралупите, но никога нищо не намерих. Така си прекарвах дните; не напразно след време любима книга ми стана "Баронът по дърветата" на Итало Калвино ." Огняна Иванова ... |