Страшна сила ни дава знанието за предците ни - великите - които някога из робски мрак изведоха и възкресиха държавата ни. Значи е възможно. А ако ние пък не можем като тях - напълно си заслужаваме хала сега. От кого да искаме да ни направи държавата? На кого да се оплачем, че...не ни бива? Миналата година на Франек Розвадовски. Тази - на Аткинсън и Гелерод. А догодина? Вие познавате ли тези усмихнати екскурзианти? Кои са те? Какви са? Наистина ли вярвате, че са оставили домовете си, та са стегнали куфарите за София, защото им е мъчно за нас? Те ни обичат повече от своя бизнес - зарязаха го и ето ги тук. Влюбени са в ... |
|
|
В този том са представени спомените на поета Иван Динков - творец, който по възраст принадлежи към така нареченото Априлско поколение, но по своята поетическа чувствителност се отличава от него. Тази изострена чувствителност ще открием и във "Време под линия". Както отбелязва самият автор, "споменът и дневникът са единствените непроветриви жанрове... В тях персоната се трансформира в персонаж, максимално предпазен от призрака на забравата". Иван Динков разказва увлекателно не само когато се спира на интересни случки от своя живот, но и когато разгръща страниците на своята богата индивидуална култура. ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика ... Изданието включва най-популярния труд на големия познавач на българската душа "Оптимистична теория на нашия народ", както и още редица статии и есета, социално-психологически студии и др. В рубликата "Думи за Иван Хаджийски" са представени проф. Д. Михалчев, Нешо Давидов, Ефрем Каранфилов, Тончо Жечев. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
Къде е бил обучен Исус Христос , защо е ходил инкогнито в Тир, какво чертае земята, кога му довеждат прелюбодейката, какво казва с последните си думи на кръста, защо при първите християни се припокриват образите на Орфей и Христос, защо гностиците са предупреждавали, че с Истината се злоупотребява? И още, кому и защо е било изгодно да изопачи учението на Исус, да превърне Мария Магдалена в негова съпруга и тринайсети апостол в каеща се блудница? Минало и настояще се преплитат, за да повдигнат завесата над ожесточено пазена тайна. ... |
|
|
"Книгата с есета на Иван Гранитски е важна за развитието на новия тип критическа мисъл, защото тя е написана не от "художествен", а от литературен критик. Освен всичко друго и от активен играч на галерийната сцена, защото именно той организира изложбена зала в издателство "Захарий Стоянов", която води изключително напрегнат живот. Подборът на художниците, които представят свои изложби тук, се извършва от самия него. Това несъмнено е начин на влияние върху развитието на изкуството у нас, тъй като реално помага за поддържането на определени тенденции в него."Иван Маразов ... |
|
|
В една история не са толкова важни героите - с техните дълбоко личностни характеристики, психологическа мотивация и многопластовост. Важна е самата история! Всички истории тук са истински, героите - не са. ... |
|
|
"Не се съмнявам, че повечето от възторжените четци на Хаджийски не си дават сметка за характера на неговите обяснения. Ала тъкмо това забележително умение на автора да ни представя единичното и конкретното през призмата на закономерното, в него аз съзирам най-ценната черта в неговото научно дело. Тъкмо тя е според мен, която никой от нашите учени и писатели не притежава в такава мяра и която очертава Иван Хаджийски като най-талантлив, да не кажа, единствен досега български социолог."Акад. Д. Михалчев, 1940 г. "В един момент се усещаш някъде си и нямаш обяснение къде си, какъв си. Отваряш Иван Хаджийски и ... |
|
|
Димитър Шумналиев , роден през 1947 г. в София, завършва българска филология в СУ, специализира френска култура в университета на гр. По, Южна Франция, печели диплом от писателската програма на университета в Айова, САЩ. За сборника „Влюбени разкази” получава международната писателска награда „Балканика”. ... Няма нищо по-обсебващо от собствената ни инфорамация, твърди един от героите на новия роман на Димитър Шумналиев. И от спомените за социализма, понеже младостта ни мина през него. Ние виновни ли сме, че се родихме в социализма и той ни направи свои герои. ... |
|
|
"Забравените от небето" разказва за житейските неволи на столетниците от Родопите. Една съкровищница от мисли, чувства и тихи копнежи разкрива безценните си богатства. Тънката нишка между живота и смъртта се разплита пред морните очи на старците, но небето все така упорито не простира ръце, за да ги прибере. Различни са историите, на които се базират документалните разкази, но във всяка една от тях пулсира безсмъртното сърце на разказвача, носи неподражаемия му дух. С майсторско проникновение на народопсихолог, Екатерина Томова успява да навлезе в света на родопчани и да ги накара да разкажат за своя живот - на ... |
|
|
Името на книгата и името на авторката, което неминуемо свързваме с предишните и книги „Наръчник по саморъчни убийства”, „ Бейби лъжкиньо ” и „Искам го мъртъв”, могат да ви наведат на мисълта за нещо мрачно. Не се подвеждайте! Това е една весела история за поредица от съдбовности, която може да приближи героините до фатален край. Но само на пръв поглед. Всъщност това е „Приказка за цар Салтан”, разказана от Мария Станкова. Звучи объркано, нали? Така е в живота. Второ издание ... |
|
|
Завладяващо и мъдро, така както само Стефан Продев умее да разказва, тази книга ни разкрива удивителни картини от българския пейзаж, стоплени от присъствието на незабравими хора, обагрени от невидими за обикновеното око детайли, случки и светлосенки, които единствено голям художник може да съзре. "Всичко идва и си отива. Градове и села, хора и животни, цветя и птици. Единствен Балканът стои и не мърда. Гигантските му гънки са все едни и същи. Ту тъмни, ту прозрачни, подобни на вълни от катран и восък. Катранът е на запад, където все нещо пуши, а восъкът - на изток, потекъл като лава. Това са гранитът и кремъкът, ... |
|
|
Както красноречиво говори заглавието, книгата на Бойка Асиова е написана в добрите стари патриархални традиции на българския къс разказ. Към това трябва да прибавим, че в същото време "Мъжко можене" е книга за тези традиции. Позицията на авторката е подплатена на различни равнища – от лексикалните и стиловите особености на повествованието през спецификата на фабулирането до избора на темите и фигуративните акценти. Изобщо това е една дълбоко последователна в своите избори книга, в която апетитът към живота и мисълта за смъртта непрекъснато се срещат. Впрочем, мъжкото можене изглежда единствената възможност да се ... |
