"В историите на Димитър Гачев се пропуква не само животът на героите, но и самото битие. И ако през човешките съдби пробягва тънка, почти незабележима цепнатина, то двете страни на битието - реалната и фантазната, обяснимата и необяснимата - ту се разбягват с небивала скорост, ту се сливат по необясним начин. Смелото преминаване през световете е особен стилов белег на Димитър Гачев. Непреодолимата сила в неговите разкази е милосърдието, което изпитва към своите герои. Сякаш писателят се навежда към всеки един от тях и ги окуражава да продължат да живеят." Александър Секулов Димитър Гачев е лекар по професия, ... |
|
|
Съставител - Александър Шпатов . ... Разказите са най-подценяваният, но същевременно и най-българският жанр. Още от времето на Алеко , Йовков и Елин Пелин . Изминалите две десетилетия със сигурност са сред най-важните за тази ни литературна традиция, поставили България на световната карта с разкази като "Сляпата Вайша", "Кръв от къртица", "Има ли кой да ви обича" и "Как купихме Ленин". В този сборник ви представяме подбрана селекция от едни от най-представителните и популярни истории за първите 20 години на XXI век от едни от най-утвърдените ни съвременни майстори на разказа. ... |
|
|
"Още ли сте в мрежата? Още ли ви де-лийтват, блокират и ънфрендват? Изключете Уиндоуса. Дръпнете пердето от прозореца. Събудете се за света, в който живеете. Излезте навън и го вижте. Погледнете хората в лицето. Заврете носа си в проблемите на другите. Прегърнете някого. Направете си свой "фейслук". Не сте ли виждали каква жива людница е наоколо... Защо се мръщите бе, хора? Защо мислите за утре? Днес има кой да ви целуне, ако няма - има на кого да се зарадвате, ако няма има красив звук, който да чуете, ако няма - можете да видите светлината, можете да усетите, че сте тук, че светът ви въздейства и с ... |
|
|
Катя Владимирова е родена във Варна, живее в София и е автор на книги с разкази и стихове "Никое небе не е последно" - разкази и "Пясък в шепата ми" - стихове и на над 2000 публицистични публикации в централния печат. След демократичните промени тя става главен редактор на политическия вестник "Свободен народ" и на "Самурай" - вестник за бойни изкуства. Избрана е за председател на Българо-френското дружество и Lion's club в България. Завършила е френска филология в Софийски университет и след 2000 г заминава във Франция и посещава курсове по история на изкуството, източна ... |
|
|
Омагьосваща приказка за големи от Петър Станимиров . Две деца, заченати в грях, трябва да оцелеят. Сами и привидно беззащитни, те се лутат в пущинака и търсят пътя към своето неясно бъдеще. По петите им е техният баща - свиреп, безмилостен, жаден за кръв и подвластен на древен демон, обсебил душата му. Закрила ще открият у своята майка - свръхестествено създание, което съществува между този и онзи свят. Предстои им сблъсък със самата съдба! "Денят, в който мама отиде на небето" е приказно-страшна повест за възрастни, която има силата да шокира и омагьосва. От една страна, защото е силно повлияна от светлината ... |
|
|
Езерата Охрид и Преспа. Две древни езера, свързани с подземни реки. Две езера, които пазят трудни спомени за миналото на тези земи и тайната на непомръкващото им привличане. Две езера, които са изиграли важна роля в семейната история на майчиния род на Капка Касабова . Докато пътува към родното място на баба си, Касабова стига до един кръстопът на историята: две езера, разположени в пограничния планински район между Северна Македония, Албания и Гърция. Тук минава древния римски път Виа Игнатия, който свързва Рим с Константинопол. Някогашен търговски и духовен център на южните Балкани, този езерен район и днес е едно от ... |
|
|
"Неслучайно народът е казал, че: "Хубавите работи бавно стават". Добре е да вървиш бавно - пулсът не се ускорява, добре е да се храниш бавно - стомахът не се натоварва, добре е да четеш бавно - смисълът не се изплъзва. А май е добре и да пишеш бавно - по-дълбоко овладяваш словото... На тъкмо такова бавно писане сме свидетели в сборника с разкази на Горан Атанасов Махалата на совите. Това са промислени разкази, изпитани, връз кожата на автора изпробвани, за да се получи един текст, в който тъкмо бавното, тъкмо незабързаното, тъкмо айляклийското са приемливата и желаната житейска концепция. Те започват с ... |
|
|
Париж беше като ябълката в Снежанка - едната ѝ половина сочна и вкусна, а другата - отровна. Животът навън продължаваше такъв, какъвто е бил винаги. Бедните преживяваха. Богатите живееха и страдаха за парите си, а интригите ги забавляваха. Болестите бушуваха, гробарите никога не бяха без работа, цветята се сменяха със сезоните и през зимата изчезваха, небето се завърташе и звездите образуваха нови формички, луната ту белееше, ту слабееше. Това, което никога не липсваше в този град, беше една изумяваща смесица от бедност и излишество, от веселие и плач, от живот и смърт. Две години преди окупацията на Париж, преди ... |
|
|
"Слязох по стълбището. Не пропуснах да се спусна по парапета, защото помнех, че така е по-весело. И ето ти ме мен, застанала до Бога. Съвсем близо, както никога не го бях виждала. Бях готова отново да повярвам в него. Все пак беше толкова огромен, а просто не може нещо толкова огромно да се изпречи на пътя ти и ти да не повярваш в него. Нищо не каза, като го дръпнах за крачола. Само за момент протегна ръка и аз побързах да се метна на показалеца. Бавно и тромаво ме доближи до ухото си, като с другата длан не преставаше да прелива. Лявото му коляно все се пълнеше, дясното все се изпразваше. – Може ли да ме полюлееш? - ... |
|
|
Представете си блясък, много блясък и още повече светлини, безкрайни булеварди, огромни хотели с невероятно големи басейни по покривите, пирамидални структури, айфелови кули, статуи на свободата, казина, кипящи от живот, красиви жени, още по-красиви жени, музика от ротативки, тракане на топче в рулетка и току-що раздадени карти на масата за блекджек. Добавете една ръкойка от цвета на българщината в емиграция, разбъркайте сместа добре и я оставете да къкри на бавен огън в продължение на десет години. Получената оргия за сетивата - без да се прецежда - се консумира на един дъх или пък със затаен дъх. Като озадачаващо ... |
|
|
Ненчо Илиев е един от известните писатели и журналисти в междувоенния период в България. През Първата световна война е военен кореспондент към българската армия, с която обикаля българските позиции от Ниш до Кавала. Вследствие на своите впечатления и общуване с войниците той издава през 1918 година книгата, която държите сега. "По стъпките на безсмъртните" е сборник с разкази, чрез които Ненчо Илиев ни прави съпричастни с героизма на българския войн в неговата борба за защита на отечеството. Основни действащи лица в тези разкази не са познатите ни генерали и старши офицери. Обикновеният войник, събирателен ... |
|
|
"Винилови души" е колекция от опити да се обясни и осмисли баналното, дребно човешко ежедневие чрез внезапното му потапяне в необичайности, измислици и сънища, които често могат да минат и за реалност. Асансьор се появява насред обезлюдено село, социализмът е пържена риба, любовта е мъртва муха, смъртта - комшийката отляво, а една лопата става основен морален стълб на цяло едно общество... Объркани и несигурни, героите в разказите търсят Големия смисъл, за да открият всеки път, че единственото, което наистина има значение, са драските, счупванията и петната, които, като стара винилова плоча, колекционират в ... |
