Сняг в косите, смях в очите, искам да те помня аз така... ... "Втора книга. Излязла от печат около осем минути след първата. Нямахте време дори за критика. Някак протече през мен като ручей. А те са така - тръгват и не се знае докъде ще стигнат. Ако сте се спирали до ручей и сте извлекли полза от това посядане, значи имате душа. А аз това и се опитвам да ви дам. Душа край един ручей, наречен живот - ако е чист, ще ви докосна. Ако някъде съм фалшив, затворете ме, сложете вашия яз, не ме пускайте надолу. Надолу ручеят става река. Но само ако е в правата посока. Инак става блато, инак обраства с шавар. В смисъл... не ... |
|
Имаше всичко необходимо. А защо чувстваше пустота? ... "Първа Книга. Искаме, ми викат от редакцията, на задната корица с нещо да впечатлиш читателя - профилна снимка и откъс от текст! Е, да де, но с моя профилна надали бих впечатлил повече от трима души! А откъс... ми, то нали в книгата е всичко! И се замислям с какво е привлякъл вниманието ми Антоан дьо Сент Екзюпери - рисунка на боа, погълнала слон! Тя, рисунката, е на малкия Антоан, или поне той така твърди, но боа със слон прилича на шапка! Аз не го виня, че не рисува правдиво. Надявам се, че и той не ме съди за това, как пиша аз. Но тази боа някак изрисува ... |
|
Защо Йов? Предполагам, че мнозина знаят историята на старозаветния, многострадалния Йов. Как той е изоставен от Бога и предаден в ръцете на Сатана, за да докаже Господ на последния, че каквото и да сполети Йов, той ще си остане праведник. Моят Йов е малко по-различен, но го нарекох така, защото има допирни точки с библейския. Всъщност, главният герой в книгата ми не е вярващ човек. И може би тъкмо поради тази причина става герой. Знаем, че голяма част от злините, случили се в историята на човечеството, са причинени тъкмо от хора на религията. Моят Йов изглежда различно. Той е мрачен и на моменти жесток човек. Околните ... |
|
"Романът е впечатляващ художествен артефакт. С оригиналния си и неподражаем стил Крум Филипов създава завладяващ свят, обживян от плътни и поетични образи, населяващи териториите на магическата реалност. "Синът на авиатора" е необичайно и ярко явление, което задава нова посока в съвременната българска литература." Милко Лазаров - кинорежисьор (режисьор и съсценарист на филма "Ага", закрил кинофестивала "Берлинале" - 2018 година.) ... |
|
(Другият дневник). ... "Животът няма втора половина" може да се мисли като "продължение" на "Една и съща нощ" ("Дъбът на Пенчо", награда "Хеликон" и Национална литературна награда "Елиас Канети") като време, за което се разказва: фокусът тук е поставен върху годината след безследното изчезване на Гео Милев и гибелта на Георги Шейтанов (между май 1925-та и май 1926-та). Магията на този сюжет на Карастоянов се основава не на дълбоките познания и проучвания, а на деликатното, но мощно взаимно просмукване между документалното и фантасмагоричното. След такова взаимно ... |
|
Разказите в тази книга са като полски букет. В тях има много красота, необичайни комбинации, резки смени в настроението и голямо разнообразие. Има абсурдни моменти пъстроцветни като лудостта на дъгата. Много чудати образи преливащи се от едни тонове в други. Много нежни спомени претрупани с цвят по цялата си същност. Но най-вече парченце от бъдещето - стръкче надежда, че този свят, който ни носи през пространството на вселената ни води към едно по-добро място. Там, където не сме просто неволни пътници на кабинковия лифт, а свободни хора - странни, но пълни с истини. Книгата предлага разнообразни картини на света, който ... |
|
Книгата "Китка здравец" събира на едно място 37 авторски разказа на дългогодишния директор на Военноисторическия музей полк. Петко Йотов. В тях той описва любопитни, комични, тъжни и вдъхновяващи случки от своя живот и служба, съумявайки да пренесе читателя в един свят, който днес все по-трудно може да бъде открит. ... |
|
Автентични лекарски истории. Трийсет и три лекарски истории за съдби, герои, мечти, болки и надежди, автентични разкази за най-нежното и ранимо, за най-възвишеното и кристално чисто кътче в душата, което поддържа Човека жив в човека. Това е четвъртата книга на Златимир Коларов на тази тематика. ... |
|
Разказите в този сборник водят читателя през реалността на всекидневието, но играят хитра игра с очакванията му: стъпили на земята и зазидани в делника, те изненадващо се оказват задвижени от едно стъписващо фантастично, което не се поддава на автоматизми, подрива кулминации и отмества смислови хоризонти. Малко момче хвърля топка към слънцето, мъж търси своето отдавна забравено лице, възрастен господин се разхожда сред незапомнени спомени, а една делова госпожа поглежда към отсрещния тротоар и изненадващо вижда себе си. Под звуците на валс, танго и мълчания, скрито между мравки и лъвове, отпътуващи влакове и кацащи ... |
|
"За приятелите си известен като Рашко, за неприятелите си - не знам и не ме интересува как е известен. С "До последен дух" той ще ви поведе на едно необикновено пътешествие, сравнимо и с "1001 нощ", и с най-разюзданите фантазии на Жул Верн . С важното уточнение, че за разлика от изброените класики, неговото пътешествие наистина се е състояло. И няма никакви изгледи скоро да приключи. В това житейско пътешествие нашият смел Немо - или Маруф, ако предпочитате - ще ви заведе в най-необичайните кътчета на планетата (от Коньовица та чак до устието на река Нигер); ще се сражава с вас и заради вас с ... |
|
Една от най-значимите повести на Георги Марков - "Портретът на моя двойник", излиза в ново издание с твърди корици и предговор на Светлозар Игов. Редом с "Жените на Варшава", "Портретът на моя двойник" е емблематична за творческия път на българския писател. Издадена за първи път през 1966 г., повестта използва езоповски език, за да говори за социалните проблеми на едно общество, което се опитва да си придаде вид на идеално, но всъщност идеалите са само параван за една мръсна игра. Двама заклети картоиграчи измислят план как да оберат на покер най-големия майстор на тази игра - Хиената. ... |
|
Авторът на "Лисицата" се завръща с мащабен и неочакван роман за изкуплението. Книгата напълно ще промени представата ви за социалните, езиковите и общочовешките граници. За лимитите, които човешкият дух може да надскочи в стремежа си към доброто. "Тяло под роклята" е провокативен, оголващ човешката психика до най-елементарните частици и същевременно жестоко и мълчалив роман. Борис е най-самотният човек на света. Човек, изгубил част от себе си и готов да подложи плътта си на страшна болка. Да заличи личността си, да я унищожи, за да пречисти душата си. Но може ли от смъртта да се роди нов живот? " ... |