"Художественото изграждане на разказа при Деян Енев прилича на онзи вариант на скулптирането, при който скулпторът отделя ненужния материал, а не добавя, не лепи, не снажда. При него целият разказ се е превърнал в едно огромно "но", поставено насред изречението на живота. Деян Енев успява да постигне такава степен на епическа наситеност чрез разказите си, каквато принципно се изплъзва на съвременния български роман. Той е писателят, който с разказите си художествено не отрази, не изобрази, не копира, не имитира, а откри "една действителност като носителка на образи и идеи, характерни за определена ... |
|
"Този сборник с разкази се състои от две части. Първата обхваща нов цикъл от осем разказа, които публикувам за пръв път. Нарекъл съм го "Осмият ден от седмицата". Това заглавие не съответства на заглавието на никой от разказите, които цикълът обединява, и (както обикновено става при мен) се появи случайно. "Осмият ден от седмицата" е въпрос на усещане. За мен осмият ден от седмицата е символ на нуждата, а и на способността на човек да се откъсне от ритъма и от рамката на календара и да остане сам със своите си мисли и преживявания. Всеки от тези осем нови разказа е заченат и износен през осмите ... |
|
Избрани разкази. ... Димитър Георгиев Томов е роден 1957 г. в град Павликени. Завършва българската филология във Факултета по славянски филологии и право в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работи като книгоиздател. Женен с три деца. Автор е на книгите: "Пришълец" (1985), "Животът продължава" (1990), "Българската книжовна школа" (1997), "Безкрайният катун. Цигански работи" (2004), "Трусове на любовта" (2005), "Пътища" (2007), "Нос Павликени" (2008). Носител е на редица награди сред които: "Националната ... |
|
"Стотици материали от всички информационни жанрове, пръснати по страниците на пловдивските вестници "Отечествен глас" и "Марица", както и в столичния печат, авторът подписа с рожденото си име Нейко Дамянов. Случи се така, че служебният му живот се раздели на две почти равни части: или работа в редакция, или в машинното отделение на кораб. Диаметрално различие. При пресичането на екватора повелителят на океаните Нептун му даде кръщелно свидетелство с името Тюлен. Обаче морякът избра да подписва корабните си изповеди с псевдонима Оркней. Заемка от островна група, част от северна Шотландия. Така се ... |
|
Тошка Иванова е родена през 1981 г. в Стара Загора. Завършва Факултета по журналистика на СУ "Св. Климент Охридски" и известно време работи като сценарист и водещ в радиопредаване, както и като редактор в телевизионна продукция. В момента е творчески директор в рекламна агенция и се обучава за психодрама терапевт. Печелила е редица награди за проза - "Милена Авонеди", Конкурса за дебютиращи автори на "LiterNet", Конкурса за кратка проза на "LiterNet & eRunsMagazine". През 2016 е участник в Созополските семинари по творческо писане. Първата ѝ книга "Позитивно" е ... |
|
"Илиев е враг на литературното говорене, лъжепоетичното изразяване. Но той не се уеднаквява и с последните тенденции за разбиване на словесния лъжебарок с нарочната употреба на жаргон и всекидневен говор. При него този процес е органичен. Той притежава изострен усет за лъжа и фалш. Неговата реч е лаконична, доведена до почти кодово звучене. Тя не се разбира лесно, нужен е ключ, а това е драматическият усет, трябва да бъдеш театрал, за да я разбереш." Любен Гройс "Константин Илиев не е съдник. Повтарям - за мен той е летописец. Най-близко е до Чехов . Както тоя велик доктор, той следи симптомите, ... |
|
Изданието е двуезично: на български и на английски език. ... Книга за пътуването през снегопадите на живота и бързото порастване. Импресии и къси разкази за насрещни ледени прашинки, които утаяват големите ни сълзи. Животът, течащ без право на корекции, е главният герой в този сборник: снежни мигове вдълбават и изтриват майчини образи, любовта е няколко мускулни спазъма, порастването е падане, преоткриване и прозрение, че целият свят се събира в 4 милиметра. Книга за безпощадното гмуркане в илюзии, за взирането в себе си и другите, докато в кратък път от небето към земята угасват ледени вселени и след дълго зимно ... |
|
"Въпреки живота - всичко е любов!" ... "Плът, пот, дрога, алкохол, прах, страх. Дух, светлина, музика, талант, надежда в безнадеждността. "Германия, мръсна приказка" е отвъд националният български роман, който попива в кожата и нахлува в ноздрите, стича се по бедрата и кара зъбите да тракат в поразяващо реалистичния разрез на изгубеното поколение от края на 60-те, в което съвременността се оглежда с така плашеща лекота. Има хора, които са чели "Германия, мръсна приказка", и такива, на които им предстои да я прочетат. За останалите не си струва да се говори." Димитър Стоянович " ... |
|
В "Космонавтите само минават" едно малко момиченце крои велики планове за собственото си бъдеще: да стане Юрий Гагарин, а после и Кърт Кобейн, или поне партизанин като дядо си за да му позволят да засади борче в училищния двор и по този начин да впечатли Констанца, вечната ѝ приятелка или най-големия ѝ враг. А докато си сменя идолите, които непрестанно загиват по неясни обстоятелства, докато трупа опит и разочарования, личната ѝ история неусетно се свързва с Историята на страната ѝ, малко преди големия демократичен взрив. "Космонавтите само минават" е написана със самоирония и ... |
|
"Тази книга, като никоя друга, отразява безвремието, в което живяхме. Помня колко бях потресен, когато я четох за първи път, през 1997 г. Хората бързо забравиха правителствата, при които добре облечени бизнесмени се стреляха по заведения и инфлацията галопираше, а обикновеният човек изпадаше в отчаяние, в депресия. Чудеше се дали да остане в родината си, или с пламтящи от треска очи да търси начин как да се озове в бленувания Запад - тогава още не бяхме в Европа. Тази реалност сякаш плашеше българския писател. Но не и Деян Енев . Разказите в този сборник нагазваха смело в най-дълбокото на родното, придърпваха ... |
|
"Хъшо отвори една врата и влезе в умовете ни с рязко движение. Направо ни се вряза. "За кожата на една врата" е един от любимите ми разкази, четени някога в клуба. Ако беше поп песен, щеше да е от онези, които те държат буден нощем. Хитът, който всеки композитор иска да е написал. Искаш да спреш да си го пееш, но не можеш. Можеш да спреш да си го пееш, но май вече не искаш. Рядко има такива попадения в писаното слово, които да се връщат непоканени в ума ти. Които да разказваш на приятели." Гергана Турийска ... |
|
Сборник с разкази от автора на "Български рози". ... В своя нов сборник авторът открива персонажите си сред висшия църковен клир и висшата политика. Разказите са населени с романтици и мракобесници, с антигерои, шпиони и модерни феодали, с рано пораснали деца и крехки любовни двойки. Това са истории за опасни връзки между половете, за съвременни грехове и подвизи на тялото и духа, за отчаяните обедняващи фигури на съвременния град. Откровено политическа, оригинално съчетаваща елементи на трилъра и неоготиката, прозата на Георги Тенев ни изправя пред сюрреалистично огледало, в което се отразяват българските ... |