"Тя е от онези жени, които Господ е дарил с всичко. И още - сякаш ѝ е вдъхнал онова светличе на духа, което невидимо играе в нея, излиза от нея и броди някъде край нея като ореол от очарование и свобода..." Орисана да бъде свръхземна, свръхестествена и нереална, орисана да бъде светлина, да носи радост и изцеление, тя е заплаха за ограничените духовно хора от "затънтеното из джендема село", които са лишени от вътрешни сили, за да надскочат "вехтите повели", които ги "дърпат и спират, и натискат". Лошотията на хората, породена от "дивота и простотия селска", от ... |
|
В авангардния сборник на Симеон Илиев всичко се случва и не се случва. Встъпителната "Комична ситуация" ни пренася и в красивия свят в главата на твореца, и в мизерията на реалността. Лампите в разказа "Отровен смях" светят и не светят. Хората си мислят и не си мислят... Истории като "Липса", "Прераждането", "Теорията на просяка" са и ежедневни, и изключителни. Героите им са обречени да се лутат в постоянно търсене. Срещат се, питат, учат се да чуват отговорите. Защото: "Да се задават въпроси е лесно. Трудно е да се слушат хората". Симеон Илиев е роден през ... |
|
Написаното от Васил Стефанов - Слона не се чете, то се живее. И в "Ей тези тук" той е верен на омагьосващото си перо. Читателят неусетно е въвлечен в свят, в който красивото е повече от грозното, доброто - повече от злото, а над всичко е любовта, без която пребиваването ни на тази земя би било безсмислено съществуване. Авторът ненатрапчиво и естествено преплита смеха и тъгата, в неговата вселена иронията е добронамерена и благородно щадяща, а болката - избистрена и светла. Сборникът с разкази е както за някогашния романтичен и безметежен Несебър, така и за младостта. Ако сте от щастливците и в момента обитавате ... |
|
"Откакто свят светува, си задаваме въпроса: "Кой е Бог?". Човечеството все още се колебае да даде категоричен отговор. За едни той е Йехова, за други Аллах или Буда, за трети просто няма Бог. Но за да се стигне дотук, от първобитния човек до нас е изтекла много вода. Хилядолетия сме вярвали във всевъз-можни божества. Едно е сигурно. Едни религии са възниквали, докато други са изчезвали. Хората са водили войни в името на своите богове. Вдъхновявали са се от тях. Построили са им великолепни храмове. Посветили са им вълнуващи художествени произведения. Обричали са живота си на тях и продължават да го обричат. ... |
|
"Едно далечно пътуване до Филипините неусетно се превръща в хроника на едно лично духовно пътуване - урок към изконни човешки истини - за силата на любовта, за шепота на сърцето, за стойността и значението на настоящият миг, за "изкачването към платото на радостта", за щастието от живот без планове. Сетивното и земното, мъдростта в човешките истории и съдби неусетно преливат в духовно познание при откриването на поредната житейска истина. Красивата поетична образност на езика преплита чуждите истории с личната съдба на автора и така повежда и читателя към неусетното себеопознаване чрез съдбите на другите.& ... |
|
Фракталите припознаха тази книга за свой дом, който поселиха със словесни изображения, хаотични хрумвания, бляскав колорит и усложнен рисунък. "Пъзелът на сътворението" е първият роман, чиято сюжетна конфигурация се разгръща по подобие на фракталните множества. Повествованието "интегрира" изтънчените фрактални форми в художествената тъкан на една експресивна събитийност. Литературата тепърва ще се позовава на тяхното боговдъхновение, за да създава образци, съвършени като преподобните фрактали. ... |
|
От авторката на "На изток - в рая" и "На запад от рая". ... В ледената пустош на Антарктида. Антарктида е най-студеният, най-ветровитият, най-сухият, най-пустинният, най-високият, най-изолираният, най-недостъпният континент. Държи толкова много "най-" титли, че е абсолютният географски шампион на планетата. Тук духат не какви да е, а най-силните, най-свирепите, най-студените, най-пословично ужасните, най-адските, най-смъртоносните ветрове, които атмосферата на нашата планета е успяла да измисли и осъществи. И все пак тук, в най-нечовешките условия за живот, създадени от природата, на ... |
|
Еди-кое си училище, в еди-кой си град... В него всемогъщата Директорка царства безпощадно, край нея кръжат послушната Помощник-директорка и подмазвачът Младия информатик... Тук властват Правилникът и разпоредбите, които Директорката може да извърта така, че нищо да не попречи на кариерата ѝ... Пък и Депутата, Кмета и Инспекторката са нейни хора... Учителите мълчат, слушат и се страхуват... Отвъд служебните маски всеки има своята човешка драма, с която се бори или примирява. Или се опитва да прикрие... Учениците виждат всичко. Училището може да ги подчини, но дали ще успее да смаже критичността и несъгласието?... Еди- ... |
|
Книгата е част от поредицата "Северозападен романь" от издателство "Попов мост". ... Невероятно интересна, неустоимо смешна и пускаща корени в душата... Какво повече можем да искаме от една книга? Такива бяха "Северозападен романь" и "Автономията????", такава е и "Май ше ни бъде..." - третата книга от поредицата на Стоян Николов-Торлака. И ако първият роман беше взривяващо забавен, а във втория, наред с хумора имаше и горчивина, то с новата книга всичко идва на мястото си. "Май ше ни бъде..." е перфектното продължение на трилогия с ударно начало като " ... |
|
Разните разкази на Йохан Девлетян са и същите като в "Мъж и половина", и различни. Същите са, защото са талантливи и разтърсващи, различни са, защото сега той ни разтърсва не само с реалистични, но и с фантастични истории. Или поне така изглеждащи. И това му е хубавото на сборника "Експерименти, любови, неопровержимости... разни разкази" - той е експериментиран с любов и художественият резултат е неопровержим. Прочее, прочетете разните разкази и сами ще се уверите колко много Йохан Девлетян е неопровержим и естетически неизчерпаем. Дотолкова, че от тази книга няма да можете да се откъснете... ... |
|
"Библията на просяка" е втора книга на Георги Маринов . Със завидно упорство авторът насочва вниманието на читателя към прекрасния необятен свят, част от който е битието ни. Разбира се всеки от нас познава хора, чиито светове започват и свършват с входната врата на обиталищата им. Дали съдбата им действително представлява ограничено във времето претворяване на житейски нужди и непрестанно вглеждане в детайлите на обективната предопределеност, могат да кажат само тези, които ги познават. Но злите езици упорито твърдят, че нищо видимо не е толкова просто, колкото ни изглежда. Възможно е истината да е некрасива, ... |
|
В този брой на "Granta България" са събрани текстове на: Давид Гросман за Кайро, Рана Дасгупта за Делхи, Кевин Бари за Корк, Елизабет Хардуик за Ню Йорк, Лорън Бюкс за Йоханесбург, Питър Уокър за Крайстчърч, Гонсало М. Таварес за Рио, Нева Мичева за Мексико сити, Стефан Русинов за Ухан, арх. Христо Станкушев (Студио за архитектура и дизайн dontDIY) и архитектът и урбанист Павел Янчев за това какво би превърнало София в по-добър град за живеене, Георги Лозанов за онова, което ни прави българи, както и фотоесета от Никола Михов и Антони Георгиев . ... |