Роман-хроника ... Това е роман за изграждането на народната власт в България, и по-точно в Камчийския край. Кооперирането на земята и яростната съпротива срещу него, както и създаването на организирана съпротива от т.нар. "горяни". Тази тема е почти нова за българската художествена литература. Темата за земята и селото винаги е била главна за българина. Защото всичко, което дава селският, а значи истинският живот, е полезно и морално. То е топлата плазма в кръвта на българщината. Почти само в България градът винаги е живял за сметка на селото. Затова умре ли селото, умира и държавата! ... |
|
|
"Великолепна книга... изключителна, необикновена, увличаща." "Индепендънт" "Героинята на Бойд, Хоуп Клиъруотър, седи на Бразавил бийч, някъде в постколониална Африка и размишлява за собствения си живот, за далечното и близко минало... Авторът води изкусно нишките на спомена и настоящето, поддържайки напрежението с такова майсторство, че романът тече неусетно като трилър". "Тайм аут" "Сериозна, провокираща и интелигентна, прозата на Бойд блика от идеи и поражда рискови вълнения". "Дейли телеграф" ... |
|
|
Точтли е роден в палат и обича шапки, самураи, гилотини и трудни думи от речника. Най-голямото му желание е да попълни домашния си зоопарк с либерийски хипопотам джудже. Точтли е малкият син на параноичен мексикански наркобос, известен като Краля: двамата съжителстват в тясното обкръжение на прислужници, главорези и някой и друг продажен политик, а това е хрониката на едно тяхно налудничаво пътешествие... Пир в бърлогата (2011) е дебютната книга на Хуан Пабло Вилялобос, предизвикала международен фурор и вече преведена на повече от 15 езика. Хуан Пабло Вилялобос (1973) е роден в Гуадалахара, Мексико, и е завършил ... |
|
|
Осем години след като е напуснала Ланскене, Виан Роше се е установила в Париж с Рижия и с двете си дъщери, Анук и Розет, и отново е в мир със себе си. Но ето че с летния вятър пристига писмо от мъртвата Арманд, която моли Виан да се върне в селото, за да помогне на отец Рейно. В Ланскене са настъпили промени. На отсрещния бряг на реката, в квартал Ле Маро, се е заселила арабска общност, жените ходят забулени, уханието на кроасани се е смесило с мириса на наргиле и на ментов чай, срещу църквата се извисява джамия, а призивът на мюезина съперничи на камбанния звън... И една загадъчна Жена в черно хвърля тайнствена сянка ... |
|
|
Адам и Софи Дийн живеят сравнително щастливо в къщата си в едно предградие на Бостън. Както във всеки брак, и в техния има радост и обич, досада и тъга. Така би могло да продължава завинаги. Но сложна поредица от събития - предизвикани не от Адам или любовницата му, а от нейната най-добра приятелка - тласка двамата към развод. Докато Адам изнася грижливо подготвеното си прощално слово, Софи получава просветление. Тя намира необикновено решение и успява да организира живота им след раздялата по възможно най-добрия начин. За децата той е идеален; за любовницата на Адам това определено не е така. И докато се приспособяват ... |
|
|
Какво представлява романът „Щастлива книга” от Балаж Дьоре и защо трябва да бъде написан? Отговор, разбира се, няма, но пътят към него е изследван чрез личния опит и с примери от литературата. Спорейки с Толстой , Дьоре твърди: „Видовете нещастие общо взето са винаги от един и същ порядък. Щастието е онова, което създава многообразие, неназовимо е, недостъпно. Нещастието лесно се прихваща, описва, разбира, от него повече се интересуват, тъй като посланието му е всеобщо. Щастието, чийто пулсиращи подводни течения, чието уравновесено и глухо сърцебиене, непредвидими изригвания или утаено горчиво спокойствие човек неведнъж ... |
|
|
Първият сборник с разкази на Кристина Тот „Баркод“ включва петнадесет истории, повечето от които се случват в Унгария, а две – в чужбина. Разказвачът винаги е момиче, девойка или зряла жена, може би всеки път различна, може би една и съща. Разказва се за отношенията в семейството, за детството, училището, любовта, децата, изневярата. Всеки от разказите има подзаглавие, което съдържа думата „линия” – гранична линия, линия на живота, разломна линия... Съвкупно линиите от различните разкази изграждат кода на живота, който всеки от нас се опитва да разгадае от раждането до смъртта си. Баркодът пък е отличителният знак на ... |
|
|
Легенда разказва, че детето научава в утробата на майка си тайната на Сътворението, от самото начало на света до неговия край. Когато то се ражда, пратеник минава над люлката му и поставя пръст върху неговите устни, за да не разкрие то никога поверената му тайна, тайната на живота. В деня, когато съм роден, пратеникът е забравил да ме посети и си спомням всичко. Къде започва зората? Къде свършва денят? Защо милиони звезди осветяват небосвода, без ние да можем да видим или да опознаем световете, към които те принадлежат? Как е започнало всичко? Такива въпроси си задават главните герои в новия роман на известния френски ... |
|
|
Роналд Шимелпфенинг обича спектакъла на сцената, в който свързва в едно мотиви, ситуации и образи, за да покаже желанията на човека, грешките му, страховете му, но и неговата скрита жестокост. Вниманието му все повече е насочено към избора на различни фигури, които разказват една и съща история от различна перспектива, така че зрителят да може като пъзел да сглоби в нещо единно скиците, натрупани в главата му. И тъкмо това е привлекателното в неговото драматургично творчество. ... |
|
|
Двете пиеси на Дирк Лауке, включени в тази книга, са посветени на съвременните млади хора и се изпълняват от млади хора. Дали са в училище или сред приятели, те търсят своя път, който да не е съобразен с онова, което се мъчат да внушат възрастните. И ако случайно се подведат за момент, за да приемат налаганите им правила, това не продължава дълго, и те поемат отново в своята посока, без да знаят накъде ще ги отведе. Но са сигурни, че тя е вярната. ... |
|
|
"Тогава ми се струваше - а да ви кажа честно, господине, и днес не е много по-различно - че Америка я е грижа единствено как изглежда отвън. Като общество, вие не желаехте да разсъждавате над общата болка, която ви свързваше с вашите нападатели. Вие потърсихте убежище в измислиците за собствената си значимост, повярвахте в илюзията за собственото си превъзходство. И изиграхте този театър на сцената на света така, че цялата планета да се почувства разтърсена от вашите изстъпления, включително и моето семейство, което се намираше на хиляди мили разстояние и по онова време бе изправено пред прага на война. Една такава ... |
|
|
„Емили Л.", едно от късните произведения на Маргьорит Дюрас („Хирошима, моя любов", „Любовникът"), е разказ за любовта, писането и самотата да обичаш и да пишеш, изкуството и самотата в любовта. Един мъж и една жена седят в крайбрежно кафене на малкото пристанище Кийбьоф, точно срещу Хавър, и прекарват времето си, наблюдавайки останалите посетители, минувачите, играта на слънчевата светлина с вълните. Жената (може би самата Дюрас) разкрива пред мъжа, когото тя вече не обича - или обича?, страстта си към него -както и своето намерение да превърне тяхната история в роман. Случайно забелязват на бара двама ... |
