Един-единствен жест понякога е достатъчен, за да промени всичко. Сан Франциско. Елиът, известен хирург, така и не е намерил утеха за смъртта на Илена – жената, която е обичал до полуда и която е починала преди тридесет години. Един ден по невероятно стечение на обстоятелствата, той получава възможността да се върне назад и среща... себе си. Среща младия мъж, какъвто е бил тогава. Върнал се е в решителен момент, когато един-единствен жест може да спаси Илена. И да промени неумолимата съдба, която е предопределила нейната участ завинаги. Но да донесе много страдания на себе си и на своите най-близки хора. Какво обаче е ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Амос Оз" на издателство "Милениум". ... "История за любов и мрак" се разказва от дете. От малко момче, изведнъж попаднало в света на възрастните с голямата им култура, с голямата им политика, с необятните им любов и мрак. И най-вече с безкрайните им разговори за голямата култура и политика. Романът представлява трагичната история на едно семейство, наглед нормално и щастливо, което обаче не устоява пред ужаса на съществуването през XX век. Това е историята на едно момче, което мечтае да стане не космонавт и не дори пианист, а книга, защото човекът - колкото и да ... |
|
|
"Атлас изправи рамене" не е пророчество за неизбежно унищожение. Той е манифест за начина, по който можем да го избегнем, ако се променим. Третата част на опус-магнума на Айн Ранд е озаглавена "А е А" и символизира онова, което тя като един от най-влиятелните философи на ХХ век нарича "закон за тъждеството". Тук всички привидни противоречия са открити и разрешени от Дагни Тагарт и Ханк Риърдън. Дагни открива любовта на живота си. Джон Голт произнася знаменитата си тричасова реч по радиото. Атлантите се присъединяват към неговата стачка, произнасяйки: "Кълна се в живота си и в любовта ... |
|
|
Защо изчезна удоволствието от волното безгрижие? Къде са нявгашните друмници? Къде са пройдохите от народните песни, празноскитащите, които денем навестявали мелниците, а нощем спели под открито небе? Дали не изчезнаха заедно с полските пътища, с ливадите и поляните, с природата? Те, които - както един чешки израз определя сладкото им безделие - са съзерцавали прозорците на Дядо Боже. Съзерцаващият прозорците на Дядо Боже не скучае; той е щастлив. В нашия свят желанието да не се занимаваш с нищо се е превърнало в липса на занимание, а това е вече съвсем друго: лишеният от занимание се чувства ограбен, той се отегчава и се ... |
|
|
Втората част на този великолепен философски трилър на Айн Ранд е фокусирана върху Дагни Тагарт и нейната мъчителна дилема как да остане вярна на себе си: дали като продължи битката да запази своя бизнес - или като го изостави. След нови правителствени намеси и регулации икономиката колабира. Правителството обвинява алчните бизнесмени и джунглата на свободния пазар; налага допълнителен контрол, но кризата се задълбочава... Най-успешните индустриалци, инженери, лекари, композитори, на чиито постижения като върху плещите на древни титани се крепи света, изчезват без следа. Мистериозният Джон Голт спира двигателя на света. ... |
|
|
"Този човек говори като равен с равните си - за равните им. Той гледа хората не от долу на горе, нито от горе на долу, а някак съвсем мъничко отстрани... Като че ли не иска да му обръщат внимание, не държи на собствените си умозаключения за човешката природа и на наблюденията си над нея, не се натрапва на читателя. Книгите му се четат на един дъх, за по три-четири часа - именно защото е трудно да се откъснеш от този негов тон, който не се натрапва, а възпитава у читателя сдържаност и отрезвява. Вие ставате той и това е най-добрата терапия, която може да бъде предложена на съвременниците, да не говорим за потомците...& ... |
|
|
Легендите са нашата мъгла. Мъглата, от която всички ние, жителите на тази планета, имаме толкова голяма нужда. Тирани и роби, добри и лоши, щастливи и угрижени, свободни или оковани и унижени, банкери и нехранимайковци, благородници, проститутки и убийци. Тази мъгла ни е необходима, защото гледките и събитията в света са твърде ужасяващи за нашите очи и съзнание. Те се нуждаят от един воал, така че истината да достига до нас пречупена като през призма. В противен случай тя ще разруши крехкото скеле на нашите души и тела. ... |
|
|
Нобелова награда за литература - 2002 г. ... "Тъй ще бъде по всяка вероятност, както тя иска. Няма на света безумие, което да не сме в състояние да преживеем естествено и знам, че по пътя ми вече ме дебне щастието, като неизбежен капан. Та нали още там, край комините, в паузите на страданията съществуваше нещо, което можеше да се оприличи на щастие. Всеки пита само за превратностите, за "ужасите": макар че за мен навярно именно онова преживяване е останало най-паметно. Да, това трябва да им разкажа следващия път, ако ме попитат. Ако ме попитат. И ако аз самият не забравя." ... |
|
|
„Разкаяние” е третата част от трилогия, която Арсений Ларионов пише от средата на 60-те години на XX-ти век. Действието в романа се развива в началото на 90-те години. Главният герой Алексей Варламов се намира в психиатрична клиника заради опит за убийство. Изпаднал в изолация, той се опитва да преосмисли съдбата си, съдбата на собствения си народ. Героите на Ларионов, разочаровани и угнетени от промените в обществения живот в Русия, размишляват над сполетелите ги събития, търсейки своя път. ... |
|
|
Повествователят на романа "Бягам" отива в Шанхай, за да предаде нещо от името на любимата си Мари на нейния бизнес партньор Чжан Сянджъ. Този тъмен субект още в самото начало му връчва мобилен телефон (най-вероятно за да го шпионира) и незнайно защо решава да го заведе в Пекин, където го въвлича в лудо надбягване с полицията заради един мистериозен пакет. Целият престой на героя в Китай преминава в състояние на перманентна тревога и на пълно неразбиране на случващото се. След отпътуването му от Китай псевдокриминалната фабула прелива в разказ за началото на края на една любовна история. Подобно на другите книги ... |
|
|
Десет хиляди бомби бяха паднали и аз очаквах смъртта да дойде и да загребе дневния си дял от купата с крайници и кръв. Вървях по улицата под падащите бомби. Улиците бяха празни. Минавах над хора, скрити в убежища като колонии плъхове под земята. Минах покрай снимките на мъртви младежи, залепени на дървени електрически стълбове и разположени по входовете на сградите върху малки олтари. Бейрут беше най-спокойният град, в който някога се е водела война. Аз вървях по средата на улицата, сякаш тя беше моя. Вървях през най-спокойния град - един празен град, който аз харесвах. Всички градове би трябвало да бъдат изпразнени от ... |
|
|
Гейл Андерсън - Даргац е сред най-популярните и колоритни съвременни канадски писателки. Още с първата си книга се изявява като зрял творец с находчиво въображение и привлича интереса на критиката и читателите. Тя съчетава разнообразни похвати, за да създаде най-необикновената и същевременно житейски достоверна история. ... |
