"Разказите на Марта Радева носят позабравеното усещане за свят, който може да бъде добър. Свят, в който героите са направили избора си да откриват изход в съчувствието и съучастието. Именно - избор. Малките градчета и хора в своя обикновен живот - с болките, меланхолиите, загубите, несъвършенствата и любовите си. Историите на Марта Радева са писани с разбиране и приемане. И от обич. Прочетете тези разкази - те са глътка чист въздух." Ина Иванова "Разказите на Марта Радева ни връщат към връзки, които може да сме забравили, но които имат пряко отношение към вътрешната ни цялост. Впечатлява особената ѝ ... |
|
От физкултурния салон в училище с непогрешимата миризма на съблекалня до склад за вторични суровини и ферма за пуйки; от претъпкана с вещи къща до стъклена наблюдателна кула на върха на планината; от жежкото безвремие на сицилианската провинция до хапещия студ на една битническа Коледа в Лонг Айлънд. Колкото и разнообразни да са сюжетите, темите, гласовете и жанровете в сборника, през тях като обединяваща нишка минава въпросът за оцеляването - буквалното физическо оцеляване на отделния човек, но и на цели биологични видове и хабитати, челният сблъсък на детството с живота, границата между човек и родител, възможно ли е да ... |
|
Пийт обича да поддържа всичко спретнато и чисто - но понякога е добре да знаеш кога и да спреш. В тази свежа и забавна история, разказана от една от най-даровитите съвременни разказвачки, един мил язовец научава важен урок - да обича гората си такава, каквато е. Дори ако това значи да свикне с малко бъркотия. Илюстратор: Емили Гравет . ... |
|
В Случаят Джем Вера Мутафчиева , тълкувайки върховните моменти на османската епоха и сред тях - дълбочината на падението на един принц - съумява да разтълкува и себе си, своя баща и преди всичко времето, в което я надживяхме."Ako има нещо, което този роман е взел назаем от историята, то е осъзнаването, че големите неща идват от малките. Случаят Джем, от своя страна, връща услугата, като демонстрира колко незначителна изглежда нашата велика самонадеяност, когато погледнем към нея през обърнатия наобратно телескоп на историята. Това е идея, с която Мутафчиева без съмнение се е срещала в творчеството на великия и ... |
|
"Честита ни нова книга от Зоя Василева ! Тук водата е с прозрачен вкус, калинката трака с точките си, бодливата драка постоянно се отвива, а ако кихнеш - полянката ще полети, понесена от глухарчетата. Пъстроцветното съдържание прелива от свежест и радост, а скокливите стихотворения нямат търпение да разсмеят децата." Мария Донева "Когато чета стихотворенията за деца на Зоя Василева, често се усмихвам: не, тя не е авторът, който пише за деца - тя е детето, което си играе сред думите! Тя очудотворява обичайния свят наоколо - хем му се чуди, хем го превръща в чудо. Шегува се с буквалните му значения. ... |
|
"Верно на оригиналот е нещо като личен дневник на Николай Бойков от пребиваванията му в Република Северна Македония. Написана е на български, но е изпъстрена с македонски думи и изрази, някои от които познати, други озадачаващо непонятни. Цялата книга ухае с невероятни миризми, защото Ники обикаля по цял ден - улици, пекарни, сладкарници, гостилници, пазари, и читателят научава имената на всевъзможни зеленчуци, билки и подправки, а покрай тях и на някои рецепти. Често заговаря бабички от сергиите, келнерки, продавачки от книжарниците или пък обратното - те него. Но най-много книгата му ухае на хартия и мастило, ... |
|
"Книгата на Валери Манолов е поема за раздялата като вечно възвръщаща се любов. Изключително сдържана и пестелива като емоция, тя изследва с възхитителна откровеност как в безпределния свят на самотата човек трябва да носи не тъгата и скръбта по отминалата любима, а цялата и ненакърнима идея за любовта. Поетическият език на Валери Манолов е чист, крехък, все по-рядко срещан в умозрителните упражнения из българската литературна нѝва." Александър Секулов "Силуети на раздялата е книга, написана сякаш на границата между съня и реалността. В онзи миг на пробуждането, в който очертанията на света са ... |
|
"Откритието на Екатерина Григорова , много важното и само нейно си поетично откритие: поезията не е спирала да се приспособява. Ще рече: поезията е с отворени сетива за битието, улавя сигналите му и ни ги препредава. Поне такава е нейната поезия - едно вчувстване и вслушване в живота, което му придава смисъл и което ни придава смисъл. Онзи смисъл, без който не можем. Защото той е, който ни прави човеци..." Митко Новков "Това е книга за пътуването към хармонията и себеполагането в нея. За величието на природата и разширяващите се до безкрай кратки мигове на единение с нея. За родния дом и корените, които ... |
|
"Къси стихове, кратки - като изстрели. Не ни оставят безучастни, по кожата ни пълзи хлад. Хлад, превръщащ се в прах - толкова много прах, открива Александър Байтошев . Той иска да събере праха, да го възроди, но: Всяко ново отпътуване е без пътници. Нагълтали сме се с прах, нагледали сме се на ангели, наслушали сме се на тряскащи врати - стига ни! Оттегляме се в ателието да четем истинска поезия, поезията на Александър Байтошев..." Митко Новков "Колкото и опустошаващ да е образът на самотата, колкото и всеобхватен да е страхът да не бъде затворена вратата към света на другите пред лирическия аз, в ... |
|
Писмото на мравката е възхвала на щастливата любов, тържество на надеждата и обещание за втори шанс. Поезия на радостта, наръчник за сбъдване на мечти, ръководство за опитомяване на Съдбата. Литературно доказателство, че важните писма винаги стигат до получателите си. Тържествено и чистосърдечно уверение, че всеки - бил той мравка, слон или човек - има възможност да намери сродната си душа и да бъде щастлив с нея през целия си живот. Писмото на мравката е романтична поема в стихове, пълна с фантазия и приключения и прекрасни илюстрации. Автор е Мария Донева , сътворила такива вълшебни книги като Заекът и неговата мечта ... |
|
"Таби Мактат, котарак хубавец, живееше с Фред, уличния певец. Животът им беше направо прекрасен. На Таби гласът беше силен и ясен. Фред грабваше своята стара китара, на плочките слагаше шапката стара, и пролет, и есен, и лято, и зима, те пееха своята песен любима: Ти, аз и китарата, малка компания, перфектно е, нямаме други желания. Ти, аз и китарата, МЯУка компания, МЪРфектно е, нямаме други желания." Из книгата Илюстрации: Аксел Шефлър . ... |
|
"Красив и светъл роман. Носталгичен, дълбок като целонощен сняг, силен като планинска дъбрава, препускащ като вятър по билото, човешки и лекокрил, топъл. Когато го четеш, ти става светло и още повече вярваш, че доброто има смисъл. Роман за онези хора, солта на земята, истинските, които често остават неоткрити. Евгени Черепов дава глас на историите им, на щастието и болките им, на тяхната доброта и обикновеност. Метафора на всичко, което ни заобикаля, случилото се в хижа Светлина ни дава увереност и надежда, че бъдещето е възможно." Светлозар Желев Евгени Черепов (1981) дебютира през 2012 година с романа ... |