Квилингът е забележителна художествена техника, при която от навити на спирали хартиени лентички се създават обемни картини, пана, дори цели хартиени скулптури. Въпреки презумпцията, че изкуствата, свързани с оформянето на хартия идват от Изтока, квилингът е „европеец“ по произход. Името му идва от английския - „quill“, което означава „птиче перо“, както и „навивам“. Не се чудете каква е връзката с перата. В зората на
квилинга хартиени ленти с позлатени краища са навивали монаси за декориране на рамките на иконите, кориците на ценни книги и др. За целта те използвали крайчетата на птичи пера. С позлатените спирали монасите имитирали златни миниатюри, за каквито по-бедните църкви нямали достатъчно средства. Родена в края на XIV- началото на XV век, художествената техника квилинг не се радва на постоянен интерес от страна на аудиторията. Докато през XV век са я смятали за изкуство, през XIX тя остава на заден план, а в момента е в истински апогей. Още в самото начало на своето създаване квилингът добива популярност в Европа, но не бил широко достъпен, поради факта, че през XV в. цветните, плътни хартии били много скъпи и редки.
Днес от хартиените спирали се изработват ефектни изкуствени цветя, декоративни елементи, с които се украсяват картички, албуми, подаръчни опаковки, рамки, дори намират приложение в бижутерията. Художествената техника може да се комбинира и с други (бродиране, рисуване и др.), като резултатите са наистина забележителни.
В Европа за навиване на хартиените лентички се използва пластмасова, дървена или метална “игла“ (пръчица) с прорез на края. В източната квилинг-школа използват специални шила за навиване на хартиените ленти. Друг полезен инструмент, който намира приложение в квилинга, е линийката-шаблон с кръгли отвори с различен диаметър. Тя служи за изработване на елементи с точно определени размери. Навитите на спирала ленти се поставят в отвора с конкретни размери и се залепват. Полезни инструменти за
квилинг са шилото и пинцетите с дълъг и тънък връх, които помагат за прецизното фиксиране и залепване на навитите ленти. Необходими са и ножици и гъсто лепило (по възможност с фин апликатор за прецизно нанасяне). Други полезни инструменти са гребена за квилинг, както и пресата за гофриране на лентите.
Хартията за квилинг е с различна дебелина (116 g-160 g/m²). Традиционно тя е оцветена в „обем“, за да е с еднакъв цвят от двете страни и в средата. Най-често ширината на нарязаните лентички варира между 3 и 10 mm, а дължината им е около 30 cm (удобно е при използване на хартия, която е с формат А4). Ако са необходими по-дълги ленти, както и такива с различен цвят, листчетата се залепват едно за друго.
Сигурно вече сте се убедили в достойнствата на квилинга и в това, че с него може да се създава красота. Необходимо е само желание, творческо вдъхновение и... много търпение.
