|
|
|
|
Иван Кремов е роден на 2 март 1931г. в с.Жеравна, Сливенска област (Йовкова Жеруна) Пръв открива певческия талант на Иван Кремов неговия учител Данаил Костадинов, автор на станалата антикварна рядкост монография за Жеравна. Първото публично изпълнение на Кремов е на 24 май, празника на славянската писменост. Тогава е бил на читиринадесет години. Така започва неговият път; солист в гимназиалния хор в Котел; солист на хора в поделението, където служи; солист на Ансамбъла на трудовите войски. От 1954 година е на сцената. Оттогава започва истинското му пътуване към сърцата на хилядите почитатели на българската народна песен. ... |
|
Стойка Германова е родена на 28.09.1959 година в с. Генерал Тодоров, област Благоевградска, сгушено в полите на планина Кожух, близо до местността Рупите в семейство обичащо народната песен и танц, съхранило традициите и бита на бежанците от Егейска Македония. Израснала в Благоевград, възпитаник на ІІІ-то ОУ “Д. Талев”, завършила СМУ в Широка лъка, специалност “ народно пеене”. От 1979 до 1980 г. работи като певица в Ансамбъла за народни песни и танци гр. Кюстендил с главен художествен ръководител Никола Вучков. От 1981 г. е солистка на ансамбъл “ Пирин” Благоевград под ръководството на изтъкнатия композитор и диригент, и ... |
|
Мария Кехайова, тя пее така, че хората я обичат. Обичат я и млади и стари, а какво по-добро от това да си любимка на няколко поколения. Започне ли да пее родопски песни веднага усещаш, че е родопчанка, но голямата й любов към тракийската песен е изразена в албума й чрез песните на голямата и неповторима Недялка Керанова. Мария Кехайова избира най-трудния път за една певица - сватби, събори, заведения. Всеки ден и всяка нощ тя пее. Богатият й репертоар от песни не е случаен. Мария е дъщеря на известната в близкото минало певица Шинка Чотрева. Красива, добра, знаеща и можеща - такава я познават хората. Репертоарът в албума & ... |
|
Поредицата "Българско фолклорно наследство" представя изпълнители и композитори, допринесли за събирането, съхранението и разпространението на музикалното народно творчество. Чрез тях до публиката достигат образци от всички фолклорни области. Досега са представени композиторите Коста Колев , Анастас Наумов и певицата Снежана Борисова , а самият Стефан Кънев - с две програми - "Ой, девойче" и "Не бързай, Слънчо". Композиторът е с изключителни заслуги за запазването и популяризирането на народното ни творчество. Той е сред най-ревностните ценители на българския фолклор и неговата авторска ... |
|
Продължава поредицата на Музикална къща “ГЕГА НЮ” “БЪЛГАРСКО ХОРОВО ИЗКУСТВО”. Втората програма е с обработени народни песни или авторски песни на фолклорна основа. Още със създаването на първите хорове в България, основна част от репертоара им са предимно китки (потпури) от български народни песни. Оттогава до днес музикалният фолклор е сред най-използваните интонационни източници. А много от създадените на тази основа песни са се превърнали в класика на хоровото творчество. Затова е и съвсем естествено една цяла програма да бъде посветена на тези песни, станали емблематични за българското хорово изкуство като: “Леле, ... |
|
Съвременният музикален живот на България създава и предлага много нови форми на фолклорна основа. Това още повече събужда любопитството към традиционните образци, към старинната култура. С изданието “Пуста младост” сестрите-близначки ЗДРАВКА и ПИРИНКА ХРИСТОВИ ни връщат към трайните ценности на миналото. Израснали в Банско - град, разположен в подножието на Пирин планина (Югозападна България), те са имали щастливата съдба на живо да възприемат специфичната местна култура. Музикалният им талант ги отвежда в Пловдив, във Висшия музикално-педагогически институт. След завършването му двете сестри са приети в Държавния ... |
|
Николай Кауфман е не само измежду най-авторитетните, с огромен научен принос български музикални учени - фолклорист, посветил живота си на съхранение, подреждане, откриване и популяризиране на огромното ни национално богатство, но също и композитор създал стотици песни - хорови, солови, обработки на народни песни, както и на камерно-инструментални творби. Настоящият компактдиск представя многостранното дарование на Николай Кауфман с една разнообразна програма от произведения. Наред с клавирните Танци от “Антология на българските ритми” и Вариации за пиано “Дилмано, дилберо” - изпълнение на проф. Ружка Чаракчиева, могат да ... |
|
Тракийската фолклорна област е дала на България много изтъкнати певци и свирачи. Чрез тях тракийският вокален и инструментален стил достигна до всяко кътче на страната ни и навлезе в съвременните прояви на народното и авторско творчество. Елена Граматикова (1939 – 2005) е една от многобройните звезди на Тракия, прославила родния си край не само в България, но и по света. Наследила песните си от роднини и близки, певицата е пяла по сцените на България, Франция, Германия, Австрия, Русия и още много други страни. ... |
|
Женска фолклорна група "Българка" е създадена на 07.07.2004г. от Михаил Христов Бъжев по инициатива на настоятелството при читалище "Бъдеще" в кв. Острец на гр. Априлци. За кратко време благодарение на талантливите участнички групата постигна високи творчески успехи и богат репертоар. Групата участва с изяви от местно, национално и международно значение като:"Балкански събор на българската песен" гр. Априлци - кв. Острец и на местните празници в Община Априлци Събор "Искри от миналото" - гр. Априлци Фолклорен събор "Цветница" - гр. Ловеч"Балкан Фолк" - гр. Велико ... |
|
|