Традиционната инструменталната танцова музика е част от българския музикален фолклор. В миналото тя съпровожда хората в неделния ден и по празниците. Днес също участва в лични и обществени празненства, но е и част от спектаклите на фолклорните ансамбли; представена е в самостоятелни концертни изяви, в клубове и школи по народни танци. Предлаганата програма е съставена от хора от различни етнографски области - Тракия, Северна България, Добруджа, Югозападна България и др. с характерните за българския фолклор неравноделни размери: 5/8, 7/8, 9/8, 13/8 (Пайдушко, Ръченица, Дайчово, Еленино) и т.н., както и прави хора (2/4). ... |
|
|
За ценителите на българското хорово изкуство на фолклорна основа е програмата на АКАДЕМИЧНИЯ НАРОДЕН ХОР при Академията за музикално и танцово изкуство - Пловдив, издадена от Музикална къща "Гега Ню". "Дълбочина на изпълнението", "кристална звучност", "изящно звукоизвличане", "артистична свобода", "стабилна интонация" - това са само част от определенията на критиците в българската и западноевропейската преса за интерпретациите на хора. А фламандският критик Хуго Хьойгелбард възкликва: "…внушително и магистрално е ръководството на г-жа Спасова… от една малка песен тя създава истински шедьовър…" Основан през 1980 г., ... |
|
|
През 50-те години на ХХ век в музикалния живот на България се заражда едно явление, което поставя началото на нов етап в развитието на българския фолклор - създаването на първия държавен ансамбъл за народни песни и танци “Филип Кутев”. Явлението много бързо спечелва многобройни привърженици. В цяла България възникват подобни ансамбли, в които се включват най-талантливите певци и свирачи, композитори, диригенти и хореографи. И когато ансамбловото изкуство достига своя истински национален и международен триумф, се появява ансамбъл “Тракия” - Пловдив, за да покаже, че има и други възможности и пътища за представяне на ... |
|
|
Двама великолепни инструменталисти са представени от Гега Ню с произведения от Брамс, Пуленк, Мартину, Ковач и Вълчанов. Петко Радев е явление в българското изпълнителско изкуство. Няколко десетилетия той съумява, благодарение на таланта и огромния си опит, да се задържи на високите изпълнителски върхове като кларинетист - образец на майсторство. Заедно с пианистката Мария Принц, също отличен музикант, поднасят на любителите на този род музика с вкус подбрана и интерпретирана програма. като се започне с прекрасната Соната за кларинет и пиано от Брамс , в която се откроява художествената класа на дуото и се завърши с ... |
|
|
В Българската православна църква съществуват две традиции на църковно пеене - източна (едногласна) и хорова (многогласна). Източното едногласно пеене спазва законите на древногръцката музика, както и изискванията на осмогласния канон на Църквата. Втората традиция - хоровата е от втората половина на ХІХ в., когато в България навлиза руската многогласна хорова музика. Тогава много български композитори създават своите творби в духа на руското многогласие. В изданието са представени и двете традиции с песнопения от неизвестни автори, св. Йоан Кукузел (ХІІІ-ХІV в.), Йоан Х. Охридски (1829-1890), Неофит Рилски (1793-1881), ... |
|
|
В средата на миналия век в много градове са създадени ансамбли за народни песни и танци. Основната цел на тези състави е да издирват и популяризират българското фолклорно наследство. Още от основаването си ансамбъл "Пирин" се налага с оригиналната си програма и силно сценично присъствие. Наред с характерните мелодии и хора от Пиринския край, често на сцена звучи музика от Тракия, Шопско, Северозападна България и други региони, изпълнени от талантливите музиканти с много вдъхновение и майсторство. ... |
|
|
Компактдискът е от серията литургична музика, издавана от Gega New. Представен е Свещеническия хор, основан през 1947 година, ръководен от видни български свещенослужители, владеещи тънкостите на източноправославното пеене. Настоящият диригент на състава Кирил Попов, музикант, завършил Софийската духовна семинария и доктор на Московската духовна академия, е подбрал за този компактдиск, посветен на 2000-та годишнина от рождението на Иисус Христос, някои известни псалмопения, както и творби на прочути автори на църковни песни. Звуковото великолепие на мъжките гласове, нюансите от тембри и цветове правят особено впечатление ... |
|
|
"Песенна шевица" е първият музикален албум на младия и талантлив Филип Синапов. В него са събрани 11 песни-бисери от Родопите и Пирина! В музикалното бижу на даровития Филип Синапов ще може да се потопите в запленяващата красота на българската народна песен. Единствената дуетна песен в албума е "Момне ле, мари хубава", която Филип Синапов изпълнява заедно с народната певица Таня Скечелиева. ... |
|
|
Българската оперна школа отдавна е известна зад пределите на страната ни. По оперните сцени на света се изявяват певци, превърнали се в еталон за изпълнителско майсторство. Сред тях е и басът Павел Герджиков. Но за разлика от големите ни имена в оперното изкуство, певецът гради основно кариерата си в България, въпреки многобройните му гастроли, направили го известен по света. ... |
|
|
В албума на оперния бас Юлиан Константинов са представени осемнадесет песни на руски композитори от 19 в . Към дискът има и двуезична книжка на български и английски език с интересна информация за руските класици, чиято музика е включена в компилацията, кратка биография на Юлиан Константинов и пианистката Йоланта Смолянова. ... |
|
|
Калинка Згурова отново радва почитателите си и ценителите на странджанската народна музика с нов двоен албум. В него тя е събрала част от оригиналния си репертоар, записан в период от три десетилетия. Програмата продължава колекцията със звукозаписи на певицата, представени досега в четири издания на Gega New: Глас от Странджа, Народни песни от Странджа, Моята любима Странджа, Огън от жаравата. Наследила дарбата да пее от семейството си, Калинка Згурова дава живот на многобройни автентични бисери, които е научила от най-близките си роднини и възрастни хора от странджанските села. Богатият репертоар от родния ѝ край ... |
|
|
През последните две десетилетия на ХХ в. в българската музика се утвърждават имена на редица млади композитори, които обновяват облика на композиторското творчество. Произведенията им внасят нови и свежи идеи, интересни творчески хрумвания, разнообразни изразни средства. В този период се налага и Красимир Тасков – композитор, блестящ пианист, педагог (от 2002 г. е професор в Държавната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” – София). ... |
