Игралки, залъгалки, броилки, приспивалки за дечица малки. Към диска има и книжка с текстове и картинки. ... |
|
|
Дискът съдържа 22 авторски песни на Роси Кирилова. ... |
|
|
Традиционната инструменталната танцова музика е част от българския музикален фолклор. В миналото тя съпровожда хората в неделния ден и по празниците. Днес също участва в лични и обществени празненства, но е и част от спектаклите на фолклорните ансамбли; представена е в самостоятелни концертни изяви, в клубове и школи по народни танци. Предлаганата програма е съставена от хора от различни етнографски области - Тракия, Северна България, Добруджа, Югозападна България и др. с характерните за българския фолклор неравноделни размери: 5/8, 7/8, 9/8, 13/8 (Пайдушко, Ръченица, Дайчово, Еленино) и т.н., както и прави хора (2/4). ... |
|
|
|
|
|
Ирина Щиглич и Теодора Павлович, заедно с прочутия български женски камерен хор “Васил Арнаудов” са регистрирали подбрани песни от Шуман. Почти всичките са композирани през 40-те години на ХІХ в., прекрасно време за Шуман, намерил най-после истинското щастие на живота си. В тях са изразени най-съкровени чувства, радости и тъги, възторзи, впечатления и инспирации от поезията на любимите му Мьорике, Рюкерт, Айхендорф, Елизабет Кулман и други немски поети, вдъхновявали много композитори на романтичната музика. Истински бисери са малките песни като “Розмарин”, “Майска песен”, “Пролетна песен”, “Спинелиед”, също и хорът от ... |
|
|
В българския музикален фолклор, наред с традиционните народни инструменти, битуват и т.нар. модерни инструменти - акордеон, кларинет, цигулка и др. Затова след програмите с тамбура (GD 278), зурна (GD 276), духов оркестър (GD 299), гайда (GD 106), гъдулка (GD 374) и кавал (GD 375), колекцията "Музикалните инструменти в България" продължава със записи на акордеон. В българската фолклорна музикална практика акордеонът се появява през 20-те години на ХХ век. Няма сведения кой внася първия инструмент. В началото музикантите свирят само с дясната ръка. По-късно добавят и баси (лявата ръка) и макар, че европейската ... |
|
|
Петима френски музиканти, от които само един е изучавал български език и музика в България, свирят като българи! Те ни връщат към най-добрите традиции на сватбарските оркестри. През 1999 г. Емануел Фрин (кларинет, гайда, саксофон) и Венцеслас Ервю (акордеон) основават "ТОПОЛОВО" По-късно към тях се присъединяват Жаки Молар (цигулка, виола, китара), Жан-Франсоа Роже (ударни инструменти) и Гийом Робер (контрабас). През 2003 г. Робер напуска и в оркестъра се включва Етиен Калак (бас китара). Така, в този състав, музикантите от "ТОПОЛОВО" реализираха записите за изданието. Като гост се изявява и известната наша певица ... |
|
|
Музикална къща “Гега Ню” представя акордеониста ПЕТЪР РАЛЧЕВ - изявен виртуоз не само в областта на народната, но и на класическата музика. Още като ученик e отличен на Конкурса за млади музиканти в Чирпан, а малко по-късно получава специална награда на международния конкурс в Клингентал – Германия. Заедно с цигуларя Георги Янев основават оркестър “Орфей”. Участва в различни оркестри и проекти с почти всички водещи фолк и джаз музиканти (Иво Папазов, Делчо Митев, Стоян Янкулов и др.). Изпълнителските му качества са високо оценени в Европа и Северна Америка, а Франсоа Билар и Дидие Русен го включват в книгата “История на ... |
|
|
Иван Спасов /1934-1996/ е от поколението български композитори, което се утвърди и разгърна възможностите си през 70-те и 80-те години на ХХ в. Творчеството му винаги е предизвиквало интерес, макар не винаги произведенията му да са приемани единодушно; нерядко и с пълно отрицание. Особено е значението на вокалните творби на Спасов, в които той определено наложи свой стил и композиционни техники. Повечето от хоровите му песни се превърнаха в основен репертоар; много от тях станаха образци за новаторство в жанра. В компактдиска са включени три от най-късните опуси на Иван Спасов в които доминира темата за смъртта. Свързан с ... |
|
|
За краткия си живот Франц Шуберт създава значително по обем творчество. Почти няма жанр, в който композиторът да не е творил: песенни творби - над 600, опери, симфонии, меси, октети, камерна музика, танцова музика: валсове, лендлери, галопи, екосези... Струнните квартети са част от неговото творчество за малки инструментални формации и са сред най-изпълняваните му творби. Самият Шуберт им отделя специално внимание. В писмо до своя приятел, художника Леополд Купелвизер, пише, че възнамерява да "павира" пътя към "голямата симфония", композирайки струнни квартети във "висок стил" и със " ... |
|
|
Диска е част от поредицата "Забавлявам се, играя и накрая всичко зная". Съдържа песни, стихове, предания и легенди за българските празници и обичаи. ... |
|
|
Компактдискът обединява в едно, благодарение на вдъхновената и искрена интерпретация на великолепния български пианист Боян Воденичаров, четири български композитори, представящи поколението от 80-те и 90-те години на ХХ век. Обединява ги естетическият им вкус, отношението към реалността, както и маниера на композиране, свързан с техники и композиционно мислене от края на века. С изключение на Георги Арнаудов, всички живеят и творят в чужбина, но разнопосочните им интереси и пътища се пресичат винаги в една точка, наречена България, където творчеството им е познато и уважавано. Впечатления от Испания - “Нощни пеперуди” на ... |
