Завършил Музикалната академия, още от самото начало на професионалния си път, Стефан Кънев се насочва към българската народна музика, за да създаде огромно по количество и значимост творчество. Класическото музикално образование не само не го ограничава, но и му помага във вникването във фолклорния първоизточник, в деликатната намеса, в изяществото на използваните музикални средства и форма. Хиляди са песните и мелодиите, изпети и изсвирени от най-големите изпълнители от всички фолклорни области на България: Верка Сидерова, Илия Аргиров, Калинка Згурова, Стайка Гьокова, Йовчо Караиванов, Стоян Величков, Никола Атанасов и ... |
|
|
Северна България е с много интересна народна музика, съчетала влиянието на съседните фолклорни области, местната култура и елементи от традициите на преселниците през различните периоди от историята на района. Всички тези специфични черти са илюстрирани брилянтно от акордеониста ЯНКО ЖЕЛЯЗКОВ. Роден и израснал в крайдунавския край, изпълнителят е наследил таланта и интереса към фолклора от своя баща и чичо си, които са били много известни акордеонисти в района. И вече над 40 години той е солист-оркестрант в Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци - Плевен. Заедно с професионалната си работа в ансамбъла, Янко ... |
|
|
Музикална къща "Gega New" започва поредицата "Музикалните инструменти в България". Тя ще представи всички инструменти, застъпени във фолклорната практика (автентични и т. нар. модерни). Първата програма от поредицата е посветена на тамбурата. Инструментът е пренесен у нас от Аспаруховите българи през VІІ в. И досега се среща в Азия (Узбекистан, Таджикистан и т.н.) под различни наименования. А под названието булгария (бугария) е бил широко разпространен на Балканите. До средата на ХХ в. тамбурата се е срещала почти в цяла България. В автентичната народна музика, днес битува предимно в Пиринската област. ... |
|
|
Стайко Златев създава своя оркестър ”Авлигите” в началото на 1980 г. заедно с певеца акордеонист Недко Палазов, с който и до днес рамо да рамо неуморно продължават творческия си път. Първата солистка на оркестъра, тогава заслужила артистка, е народната певица Пенка Павлова. През 1982 г. оркестъра издава дългосвиреща плоча от Балкантон. Следват много записи в Българското Радио и Българската Телевизия, концерти в цялата страна, народни надсвирвания, сватби, кръщенета, новобрански вечери, панаири. “Авлигите” откриват I-та Национална среща в Стамболово през 1985г. Участват и в събора-Надсвирване в с. Дълбок Извор. През 1995 г. ... |
|
|
Ана Борисова е родена в град Дряново през 1985 година. Пее от ранна детска възраст. На 9 годишна възраст се изявява за първи път на голяма сцена в родния си град. В търсене на професионално развиване тя се насочва към Средно музикално училище ”Панайот Пипков” гр.Плевен, където изучава народно пеене. По време на обучението си там тя участвува в много конкурси, надпявания и фестивали, където е оценявана от професионално жури с призови награди. С течение на времето тя се насочва и осъвършенства в стила на тракийското пеене. През 2002 г. реализира първите си записи с оркестъра за народна музика към БНР, а през 2003 г. ... |
|
|
Това е първият музикален албум на женски народен хор "Цветница". В него са включени изпълнения на хора акапела, със съпровод на оркестър или орган, камерни изпълнения, както и изпълнения на солистките на хора - Иванка Илиева, Кичка Христова, Теодора Керанова и Христина Кателиева. Записани са творби на известни автори работещи в жанра на обработения песенен фолклор. Също и образци на българското църковно песнопение. За първи път в историята на обработения фолклор са създадени и се публикуват песни за народен хор и орган обработени от Атанас Илиев и те заемат особено място в албума. В известен смисъл този диск е ... |
|
|
Добруджанският народен певец Стоян Пейчев е роден в с. Житен, Добричка област. Завършил е история и българска филология във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" и журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". По народната песен се увлича още като гимназист. Оттогава са и първите му изяви на сцената. Като младеж участва в Добруджанския събор за народни певци и инструменталисти в гр. Тервел и го удостояват с грамота. Тук му правят няколко записа за Радио София. В последствие участва в самодейни състави, ансамбли и концерти. До сега е записал близо 70 народни песни от ... |
|
|
С програмата си “Завръщане към началото” (Български народни песни и танци) музикална къща “ГЕГА НЮ” поставя началото на поредица, която да напомни за най-прославените български народни музиканти. Без да си поставя за цел да следва строго хронологията, “ГЕГА НЮ” ще представя различни изпълнители и композитори, които със своето изкуство са повлияли съществено на развитието на този жанр. Първият албум е със записи на Петко Радев - кларинет и Петко Дачев - акордеон. През 70-те години на ХХ век Петко Радев създава оркестър за народна музика към Българското национално радио, който веднага е забелязан и оценен от слушателите с ... |
|
|
"Тежко мина младостта" е четвъртият фолклорен албум на Райна. Мелодията "Тежко мина младостта" се появи през 2015 година и е първата от четирите народни песни, които изпълнителката направи с МФГ "Годлево". През 2016 година почитателите на хубавата народна музика подобаващо оцениха и втория им общ проект - "Защо пиеш, приятеле". Премиерата пък на третата песен с МФГ "Годлево", озаглавена "Песен за младостта", предшестваше появата на албума "Тежко мина младостта" на музикалния пазар. В албума почитателите на изпълнителката ще открият и четвъртата ѝ ... |
|
|
Песни и стихчета за нотите и музикалните инструменти. ... |
|
|
В българската фолклорна традиция инструменталната музика има основно предназначение - да съпровожда хората, които задължително са играели в неделя на мегдана или на празници. В различните райони на България има предпочитани инструменти и характерни танци. Например в Добруджа типичните хора “Опас”, “Сборенка”, “Ръка”, “Тропанка” и т.н. са съпровождани от копанка, гайда или в по-ново време от тройка свирачи на хармоника, копанка и гайда. В Пиринска Македония на тежките хора са свирели на тамбури, тарамбуки, зурни /в най-южната част/. В Тракия обичан инструмент е кавалът и т.н. С масовото навлизане на западно-европейската ... |
|
|
Една случайна среща на хиляди километри от България провокира това великолепие от звуци и идеи; този музикален “заговор” между двама музиканти от различни поколения, но еднакво силно обичащи традиционния български фолклор! Тази среща ражда и програмата “На трапеза”, записана в църквата “Св.Св.Кирил и Методий” в Ню Йорк през м.януари 1999 г. Никола Илиев (кларинет) е от поколението на музикантите, расло с музиката на легендарните сватбарски виртуози. Заедно с това е получил класическо музикално образование - първо в Музикалното училище в Пловдив, а след това - в Музикалната академия в София като ученик на проф. Петко Радев ... |
