Богатството на българската народна музика е представено във втората програма от поредицата „Български музикален фолклор” ( vol. 1 ). Наред с автентичните шопски песни, в диска са включени записи на обработени фолклорни образци и авторски творби на фолклорна основа от Северна България, Тракия, Шоплука и Родопите. Участват: Духов оркестър, Ансамбъл „Тракия” – Пловдив, Теменуга Минчева, Сорина Богомилова, София Илиева, Моника Стоянова, Рени Павлова, Кунка Желязкова, Оркестър „Хоро” – Русе, Хорът на ансамбъл „Добруджа” – Добрич, Каба трио „Родопея”, Ансамбъл „ФилипКутев”, Делчо Митев, Димитър Миларов, Александър Райчев ... |
|
В българския музикален фолклор, наред с традиционните народни инструменти, битуват и т.нар. модерни инструменти - акордеон, кларинет, цигулка и др. Затова след програмите с тамбура (GD 278), зурна (GD 276), духов оркестър (GD 299), гайда (GD 106), гъдулка (GD 374) и кавал (GD 375), колекцията "Музикалните инструменти в България" продължава със записи на акордеон. В българската фолклорна музикална практика акордеонът се появява през 20-те години на ХХ век. Няма сведения кой внася първия инструмент. В началото музикантите свирят само с дясната ръка. По-късно добавят и баси (лявата ръка) и макар, че европейската ... |
|
Петима френски музиканти, от които само един е изучавал български език и музика в България, свирят като българи! Те ни връщат към най-добрите традиции на сватбарските оркестри. През 1999 г. Емануел Фрин (кларинет, гайда, саксофон) и Венцеслас Ервю (акордеон) основават "ТОПОЛОВО" По-късно към тях се присъединяват Жаки Молар (цигулка, виола, китара), Жан-Франсоа Роже (ударни инструменти) и Гийом Робер (контрабас). През 2003 г. Робер напуска и в оркестъра се включва Етиен Калак (бас китара). Така, в този състав, музикантите от "ТОПОЛОВО" реализираха записите за изданието. Като гост се изявява и известната наша певица ... |
|
Изпълнения на млади фолклорни таланти - инструменталисти от гр. Варна ... |
|
|
|
Българската инструментална фолклорна традиция включва много и разнообразни инструменти. Разпространението им е различно в различните фолклорни области, особено днес, когато част от тях са заменени с т. нар. “модерни” инструменти. Наред със старинните, те също вече са част от българския музикален фолклор. Именно това разнообразие провокира “ГЕГА НЮ” да започне издаването на поредица от програми “МУЗИКАЛНИТЕ ИНСТРУМЕНТИ В БЪЛГАРИЯ”, която да представи всеки един от тези инструменти. Първата програма е посветена на тамбурата, представена от най-големия майстор на този инструмент – Румен Сираков. А сега пред вас е следващото ... |
|
Хора и бавни мелодии, записани от майстори на кавала: Теодосий Спасов, Никола Ганчев, Стоян Величков, Недялко Недялков, Драган Карапчански и др. Българският музикален фолклор е самобитно, уникално явление в световната музикална култура. С този компактдиск "Музикалните инструменти в България" - кавал, добавяме още един инструмент към колекцията ни с български фолклорни инструменти. Досега представихме тамбура , зурна , духов оркестър , гъдулка и гайда . ... |
|
Дискът съдържа 60 песни в mp3 формат. ... |
|
Дискът представя малка част от богатото и разнообразно творчество на Андрей Врачански, неговите хора - само 17 от 52, като всяко едно от тях има своята история на създаване и е провокирано и вдъхновено от конкретно преживяване. "Моята годеница", заема особено място в творчеството на композитора и се превръща в емблематично. Еленините хора, са от любимите на автора и в диска може да чуете още пет от тях - "В детската градина", "Веселата тракийка", "Пелевунски моми", "Защо ме забрави", "Палавите внучки". Андрей Врачански (1915 - 1990 г.) е роден в с. Селановци, ... |
|
Това DVD не е кодирано за регион и може да бъде гледано навсякъде по света. Понеже е в PAL формат някои плейъри, които не поддържат PAL формат, могат да имат затруднения при възпроизвеждането му. Менюто е на български, английски, немски, френски и италиански език, а продължителността на диска е 88 min. ... |
|
На 1 май 1951 г. се ражда първият фолклорен ансамбъл, създаден и ръководен до края на живота си от Филип Кутев /1903-1982/. За първи път автентичните песни, свирни и танци се представят на сцена многогласно /за фолклорната традиция на България е характерно едногласното пеене; в някои райони като Пирин, Шопско и Ихтимано-Пазарджишкия район се пее двугласно и само в няколко селца около Гоце Делчев - многогласно/, с оркестър от български народни инструменти, но третирани като инструментите в класически оркестър.Това не би било възможно без намесата на Композитор, който да обедини толкова самобитни гласове и технически ... |
|
|