|
|
|
|
Български хорове – лауреати на международни конкурси Българското хорово изкуство отдавна е познато по света. Няма български хор, който да е гостувал в чужбина и да не е предизвикал възторга на публиката. Затова и третият диск от серията „БЪЛГАРСКО ХОРОВО ИЗКУСТВО” е със изпълнения на хорове (детски, женски, мъжки и смесени) – лауреати на международни конкурси. Записите са студийни и документални и са направени в период от около 30 години. Така се проследява и развитието на хоровото изкуство в България. Програмата е съставена от песни, създадени предимно през ХХ век, като преобладават творби от български композитори: ... |
|
През първата половина на ХХ в. в българската култура все повече се утвърждават талантливи и високо образовани композитори и музиканти. Сред тях особено ярко се откроява Петко СТАЙНОВ (1896 - 1977) - композитор, педагог и музикален общественик. Твори основно в областта на симфоничната и хорова музика. И в двата жанра композиторът приспособява европейската музикална традиция като изразни средства и форми към българското светоусещане. Така създава свой музикално-творчески стил, в който българската мелодика и ритмика прекрасно са съчетани с постиженията на европейската музика. заедно с това заема редица престижни и отговорни ... |
|
В българската фолклорна традиция инструменталната музика има основно предназначение - да съпровожда хората, които задължително са играели в неделя на мегдана или на празници. В различните райони на България има предпочитани инструменти и характерни танци. Например в Добруджа типичните хора “Опас”, “Сборенка”, “Ръка”, “Тропанка” и т.н. са съпровождани от копанка, гайда или в по-ново време от тройка свирачи на хармоника, копанка и гайда. В Пиринска Македония на тежките хора са свирели на тамбури, тарамбуки, зурни /в най-южната част/. В Тракия обичан инструмент е кавалът и т.н. С масовото навлизане на западно-европейската ... |
|
|
|
|
|
Християнската музикална традиция в България е с корени още преди утвърждаването на християнството като официална държавна религия (865 г.). Има сведения, че през ІV в. в Сердика (днешна София) е свикан църковен християнски събор. Предполага се, че богослужебните песнопения са се отличавали от византийската църковна музика. С приемането, обаче, на източноправославната религия, се пресича местната традиция, защото княз Борис І налага целия византийски богослужебен ред с неговите песнопения. Мнозина от българските композитори създават творби за литургиите. Те използват елементи на старобългарските напеви. Днес песнопенията ... |
|
|
|
Българската оперна школа отдавна е известна зад пределите на страната ни. По оперните сцени на света се изявяват певци, превърнали се в еталон за изпълнителско майсторство. Сред тях е и басът Павел Герджиков. Но за разлика от големите ни имена в оперното изкуство, певецът гради основно кариерата си в България, въпреки многобройните му гастроли, направили го известен по света. ... |
|
|
|
"Отче наш" е най-известната молитва в християнския свят. Наричана е още "Господня молитва", защото е дадена от самия Господ Иисус Христос. В нея са дадени основните нравствени положения на християнската вяра. Затова я определят и като съкратено Евангелие. "Отче наш" се произнася на всяко богослужение, а всеки християнин е длъжен да я произнася по три пъти на ден преди ядене. По нея има създадени много мелодии и хорови творби, които се изпълняват не само по време на богослужение, а и на концертните подиуми. Те са в репертоара на хоровите състави с траен интерес към православната църковна ... |