В основата на хумористичната повест "Поп Чира и поп Спира" е народната приказка как се скарали двама попове и как единият избил зъб на другия. Когато пострадалият искал да покаже в съда избития зъб като веществено доказателство, оказва се, че зъбът му е откраднат. Поповете, попадиите, дъщерите им, двамата младоженци, нощният пазач Нича, местната клюкарка Габриела и всички други са колоритни и много смешни. Забележителни са и картините на бита и нравите на жителите на Войводина. Художественото майсторство на Сремац е образец в сръбската и световната литература. "Ако нашите широки читателски кръгове имаха ... |
|
„Съдба и коментари” (1993 г.) е най-награждаваният роман в историята на сръбската литература и несъмнено един от най-важните на ХХ век, белязал своето време. Това е поетичен и философски разказ за човешката съдба и за нейната (не)подвластност на историческите събития, в който участват трима герои – руският офицер от сръбски произход Павел Волков, изпратен в началото на ХІХ век на мисия в Триест, сръбският историк Павле Вукович, свидетел на събитията в Унгария от 1956 година, и историческата личност граф Джордже Бранкович ІІ (1645-1711). Именно образът на мнимия сръбски деспот като прототип на човек, съумял да се ... |
|
В тази необикновена книга, притежаваща тематичната цялост и структура на роман, сръбският писател Радослав Петкович поема по житейските пътища на човешката история от първите християнски апостоли, през лишения от вяра и красота делник на съвременника, за да се върне отново към мъдреците от Изтока в търсене на границите между сън и реалност, фантастика и действителност, прозрение и самозаблуди. Повествованието черпи сила от непрекъснатия поток на времето, увличайки читателя към неизвестни светове, в които странните събития имат своя реална мотивация, а реалните случки добиват причудливи измерения. С вещина и искряща ... |
|
Радослава Станкова е утвърден медиевист сърбохърва-тист. Дълги години чете редовен лекционен курс „Стара сръбска литература“ в СУ „ Св. Климент Охридски “. Автор е на книгата „Сръбската книжнина през ХІІІ в. (контекст и текст)“ и на редица научни публикации у нас и в чужбина по темите на сравнителния анализ на южнославянски агиографски и химно-графски текстове, по теоретични проблеми на средновековната книжнина и има приноси при издаването и изследването на неизвестни текстове. Книгата й „Култ и химнография. Служби за местни южнославянски и балкански светци в ръкописи от XІІІ– XV в.“ е първи опит да се представи ... |
|
"Романът описва реални исторически събития: Драмското въстание от 1941 г., обезбългаряването на Егейска Македония след Втората световна война, трагичната участ на българското малцинство в Гърция до средата на ХХ век, понесло насилието на всички балкански правителства - турски, гръцки, сръбски, български. Преди по тази тема се мълчеше поради някакви странни разбирания за добросъседски отношения; ала и днес международната обстановка не е престанала да бъде деликатна. И резултатът е един и същ: българската гледна точка към тези събития остава неизказана. А времето си минава... Загиналите гърци в Драмското въстание имат ... |
|
Възстановяване и утвърждаване на българската държава. Национално - освободителни борби (1878 - 1903) ... |
|
Писмо на майор А. П. Никол до монсеньор Авенол, генерален секретар на лигата на нациите, Женева. ... "Уважаеми читателю, Публикуването на документи за съдбата на българите извън границите на България след 1919 г. беше невъзможно между 1944 и 1990 г. Под така наречената ненамеса във вътрешните работи на съседите и под натиска на съветското правителство у нас даже историците не смееха да публикуват доказаната информация по тази тема. Сега това е възможно и с настоящия документ допълваме един фрагмент към нашата национална история. През 1859 г., Г. Раковски документира следното състояние на етническите българи на ... |
|
Преработено и допълнено издание. ... "Ако очистим историята от лъжата, невинаги остава истина. Понякога не остава нищо." Станислав Йежи Лец "Миналото не си е отишло. И изобщо не е минало." Уилям Фокнър "Ний требва, ако искаме една далекогледна политика на нашето правителство, да намерим един път, който между турското робство и руското освобождение, води към едно свободно бъдеще." Стефан Стамболов Книгата е част от колекцията "Спасената история" на издателство "Изток - Запад". ... |
|
Съставител: Цочо Билярски . ... "След сближаването си с Русия в края на XIX век, Франция става също като нея върл и ожесточен враг на България и българския народ. За това говорят следните исторически факти: Франция през 1913 г. в Букурещ предлага България да бъде разделена между Сърбия, Гърция и Румъния. Френски войски помогнаха на Сърбия да завладее Македония през Първата световна война. Франция в Ньой прие много радушно предложението на Сърбия и Гърция за изтриването на България от Балканите. Франция е главния създател и изпълнител на Ньойския диктат и от там на сръбския геноцид над българите в Македония. ... |
|
Книгата е част от поредицата "Спасената история" на издателство "Изток-Запад". ... Българското възраждане от осемнадесети до деветнадесети век, сръбската пропаганда за народността на славяните в Македония и неистинността на тази теза са основни теми в "Македония и Българското възраждане". Книгата е писана през 1918 г. на френски език. Целта на Симеон Радев е да разясни и уточни за чужденците, че сръбската пропаганда за народността на славяните в Македония е абсолютна лъжа. У нас изданието излиза за пръв път през 1927 г. на роден език, след като е преведено от независим преводач, по ... |
|
"Азъ обичам своето отечество!..." Предсмъртните думи на Мара Бунева "На 13 януари 1928 г. в град Скопие, при стария мост на река Вардар, героичната българка Мара Бунева застреля сръбския злодей Велимир Прелич. Застреля джелатина Прелич, прочул се най-много със своите варварски жестокости и мъчения над мирното население по Вардарско. И то жестокости, извършени само над поробените българи, за да се сбъдне вековната мечта на сръбските поробители - българин да не остане в сръбския дял на Македония. След атентата, за да не попадне жива в ръцете на сръбските изверги, Мара Бунева насочва пистолета срещу себе си ... |
|
"Когато варварският азиатец потопи българската държава в кръвта на народа ѝ и го превърна в безправен роб, без право на човешки живот, на имот, на чест, когато народът ни се мяташе насам-натам в 105 въстания, правейки неуспешни опити да се освободи, родината ни позна много знайни и незнайни герои, но един от тях изгоря с такава мощ и блясък, че както тогава, така и днес никое свободолюбиво сърце не може да го забрави! Ние честваме Христо Ботйов по най-различни начини и с времето символът се превръща в ритуал, ритуал на светец, който запазва форма, но почва да бледнее със съдържанието си, дотолкова, че днес ... |