Тракийската фолклорна област е дала на България много изтъкнати певци и свирачи. Чрез тях тракийският вокален и инструментален стил достигна до всяко кътче на страната ни и навлезе в съвременните прояви на народното и авторско творчество. Елена Граматикова (1939 – 2005) е една от многобройните звезди на Тракия, прославила родния си край не само в България, но и по света. Наследила песните си от роднини и близки, певицата е пяла по сцените на България, Франция, Германия, Австрия, Русия и още много други страни. ... |
|
Продължава поредицата на Музикална къща “ГЕГА НЮ” “БЪЛГАРСКО ХОРОВО ИЗКУСТВО”. Втората програма е с обработени народни песни или авторски песни на фолклорна основа. Още със създаването на първите хорове в България, основна част от репертоара им са предимно китки (потпури) от български народни песни. Оттогава до днес музикалният фолклор е сред най-използваните интонационни източници. А много от създадените на тази основа песни са се превърнали в класика на хоровото творчество. Затова е и съвсем естествено една цяла програма да бъде посветена на тези песни, станали емблематични за българското хорово изкуство като: “Леле, ... |
|
Компактдиск от серията "Песни и стихчета за най-малките" ... 27 любими песнички и стихчета за най - малките. ... |
|
|
|
|
|
Музикална къща "Gega New" започва поредицата "Музикалните инструменти в България". Тя ще представи всички инструменти, застъпени във фолклорната практика (автентични и т. нар. модерни). Първата програма от поредицата е посветена на тамбурата. Инструментът е пренесен у нас от Аспаруховите българи през VІІ в. И досега се среща в Азия (Узбекистан, Таджикистан и т.н.) под различни наименования. А под названието булгария (бугария) е бил широко разпространен на Балканите. До средата на ХХ в. тамбурата се е срещала почти в цяла България. В автентичната народна музика, днес битува предимно в Пиринската област. ... |
|
"Жирофле - Жирофла" е оперета в 3 действия от Шарл Льокок. Хор и оркестър на Държавен музикален театър "Стефан Македонски" с диригент Виктор Райчев пресъздават оперетата. Действащи лица и изпълнители: Жирофле – Жирофла: Диана Попова Мараскен - Тодор Пантев Мурзук - Николай Смочевски Аврора - Цветана Голанова Болеро - Борис Стаменов Пакита - Лиляна Кисьова Педро - Любен Аврамов ... |
|
Странджански народни песни. ... |
|
През 50-те години на ХХ век в музикалния живот на България се заражда едно явление, което поставя началото на нов етап в развитието на българския фолклор - създаването на първия държавен ансамбъл за народни песни и танци “Филип Кутев”. Явлението много бързо спечелва многобройни привърженици. В цяла България възникват подобни ансамбли, в които се включват най-талантливите певци и свирачи, композитори, диригенти и хореографи. И когато ансамбловото изкуство достига своя истински национален и международен триумф, се появява ансамбъл “Тракия” - Пловдив, за да покаже, че има и други възможности и пътища за представяне на ... |
|
|
|
Завършил Музикалната академия, още от самото начало на професионалния си път, Стефан Кънев се насочва към българската народна музика, за да създаде огромно по количество и значимост творчество. Класическото музикално образование не само не го ограничава, но и му помага във вникването във фолклорния първоизточник, в деликатната намеса, в изяществото на използваните музикални средства и форма. Хиляди са песните и мелодиите, изпети и изсвирени от най-големите изпълнители от всички фолклорни области на България: Верка Сидерова, Илия Аргиров, Калинка Згурова, Стайка Гьокова, Йовчо Караиванов, Стоян Величков, Никола Атанасов и ... |
|
В Българската православна църква съществуват две традиции на църковно пеене - източна (едногласна) и хорова (многогласна). Източното едногласно пеене спазва законите на древногръцката музика, както и изискванията на осмогласния канон на Църквата. Втората традиция - хоровата е от втората половина на ХІХ в., когато в България навлиза руската многогласна хорова музика. Тогава много български композитори създават своите творби в духа на руското многогласие. В изданието са представени и двете традиции с песнопения от неизвестни автори, св. Йоан Кукузел (ХІІІ-ХІV в.), Йоан Х. Охридски (1829-1890), Неофит Рилски (1793-1881), ... |