|
|
Дмитрий Шостакович - vol. 7, Симфония No. 9 и No. 10. Изпълнява: Симфоничен оркестър на БНР. Диригент: Емил Табаков. ... В седмата програма добавяме още две симфонии - № 9 и № 10. Те, както и останалите, имат интересна история. През 1943 г. властите поръчват на Шостакович да напише произведение, което да възпее Съветския съюз и бъдещата победа. Композиторът приема и обявява, че ще напише голяма симфония с хор, подобна на Деветата симфония на Бетовен. Когато през 1945 г. войната приключва, всички я очакват, но тя все още не е готова, даже първата част не е завършена. Вместо грандиозен апотеоз на победата и Сталин, на 3 ... |
|
Ценителите на българския фолклор за втори път се срещат чрез музикалната издателска продукция на Gega New с творчеството на един от най-големите композитори в жанра на фолклорната обработка - Стефан Кънев (1930 - 1991). Оставил дълбока следа и лично присъствие в българската музикална култура като автор на над 5000 авторски песни и обработки на фолклорни мелодии, композиторът създава свой стил в съчетанието между българската фолклорна самобитност и европейската музикална класика. Той е музикант, в чието творческо съзнание присъства разбиране за фолклора, пречупено през задълбоченото познание за музиката на света и ... |
|
Завършил Музикалната академия, още от самото начало на професионалния си път, Стефан Кънев се насочва към българската народна музика, за да създаде огромно по количество и значимост творчество. Класическото музикално образование не само не го ограничава, но и му помага във вникването във фолклорния първоизточник, в деликатната намеса, в изяществото на използваните музикални средства и форма. Хиляди са песните и мелодиите, изпети и изсвирени от най-големите изпълнители от всички фолклорни области на България: Верка Сидерова, Илия Аргиров, Калинка Згурова, Стайка Гьокова, Йовчо Караиванов, Стоян Величков, Никола Атанасов и ... |
|
През 50-те години на ХХ век в музикалния живот на България се заражда едно явление, което поставя началото на нов етап в развитието на българския фолклор - създаването на първия държавен ансамбъл за народни песни и танци “Филип Кутев”. Явлението много бързо спечелва многобройни привърженици. В цяла България възникват подобни ансамбли, в които се включват най-талантливите певци и свирачи, композитори, диригенти и хореографи. И когато ансамбловото изкуство достига своя истински национален и международен триумф, се появява ансамбъл “Тракия” - Пловдив, за да покаже, че има и други възможности и пътища за представяне на ... |
|
В българския музикален фолклор, наред с традиционните народни инструменти, битуват и т.нар. модерни инструменти - акордеон, кларинет, цигулка и др. Затова след програмите с тамбура (GD 278), зурна (GD 276), духов оркестър (GD 299), гайда (GD 106), гъдулка (GD 374) и кавал (GD 375), колекцията "Музикалните инструменти в България" продължава със записи на акордеон. В българската фолклорна музикална практика акордеонът се появява през 20-те години на ХХ век. Няма сведения кой внася първия инструмент. В началото музикантите свирят само с дясната ръка. По-късно добавят и баси (лявата ръка) и макар, че европейската ... |
|
Георги Минчев е от поколението композитори, чиито творчески път започва в началото 70-те години, когато представя първите си мащабни опуси, като ораторията "Старобългарски хроники", предизвикали не само внимание, но определили позицията му на един от авангардните, ярки творци на българското музикално изкуство. През изминалите от тогава десетилетия той се утвърждава като творец с международно признание, носител на ред звания и титли - национални и интернационални. Особеното в музиката му е, че тя се поражда спонтанно, изгражда - оригинално, изказът му е съвременен. И - винаги е свързана/произлязла от идея, инспирирана от ... |
|
Традиционната инструменталната танцова музика е част от българския музикален фолклор. В миналото тя съпровожда хората в неделния ден и по празниците. Днес също участва в лични и обществени празненства, но е и част от спектаклите на фолклорните ансамбли; представена е в самостоятелни концертни изяви, в клубове и школи по народни танци. Предлаганата програма е съставена от хора от различни етнографски области - Тракия, Северна България, Добруджа, Югозападна България и др. с характерните за българския фолклор неравноделни размери: 5/8, 7/8, 9/8, 13/8 (Пайдушко, Ръченица, Дайчово, Еленино) и т.н., както и прави хора (2/4). ... |
|
Гидеон Уолдръп /1919 г., Тексас/ е представен в компактдиска с пет композиции, създадени в десетилетията след Втората световна война в която е участник. Известно време е диригент на оркестъра в родния си град, после издател и редактор на музикални списания, а от 1960 г. става президент на Джулиард Скул, по-късно и на Манхатън скул. През последните три десетилетия на ХХ в. той добива международна известност и като музикант педагог, и като музикант-общественик. Често се изпълняват негови симфонични, камерно-инструментални и вокални творби. Симфония № 1 /1951г./ в три части е разработена на класическите симфонични принципи. ... |
|
Богатството на българската народна музика е представено във втората програма от поредицата „Български музикален фолклор” ( vol. 1 ). Наред с автентичните шопски песни, в диска са включени записи на обработени фолклорни образци и авторски творби на фолклорна основа от Северна България, Тракия, Шоплука и Родопите. Участват: Духов оркестър, Ансамбъл „Тракия” – Пловдив, Теменуга Минчева, Сорина Богомилова, София Илиева, Моника Стоянова, Рени Павлова, Кунка Желязкова, Оркестър „Хоро” – Русе, Хорът на ансамбъл „Добруджа” – Добрич, Каба трио „Родопея”, Ансамбъл „ФилипКутев”, Делчо Митев, Димитър Миларов, Александър Райчев ... |
|
Хора и бавни мелодии, записани от майстори на кавала: Теодосий Спасов, Никола Ганчев, Стоян Величков, Недялко Недялков, Драган Карапчански и др. Българският музикален фолклор е самобитно, уникално явление в световната музикална култура. С този компактдиск "Музикалните инструменти в България" - кавал, добавяме още един инструмент към колекцията ни с български фолклорни инструменти. Досега представихме тамбура , зурна , духов оркестър , гъдулка и гайда . ... |
|
Концерт за виолончело и оркестър ... Емил Табаков представя две свои творби, записани с турския симфоничен оркестър "Билкент". Произведенията са написани в различни години: Концертът за виолончело – през 2006 г., а пиесата за оркестър "Ad Infinitum" ("Към безкрая") - през 1989 г. ... |