"Отдавна чаках да запиша тези мелодии. Те са в ума ми от години и дори не си разрешавах да мисля, че един ден ще мога да ги запиша. Спомените свързани с тази музика са в мен. Като на филм образите на хората сред които израснах и на родителите ми се сменят пред очите ми. Аз наследих тази музика от тях. Всяка от тези мелодии има своята история. Записах ги за свое собствено удоволствие, но после си помислих защо да не ги споделя с хората? Защо и на тях да не доставя удоволствие? Много от тези хора вече остаряха, като мен, мечтаеха да чуят тази музика записана и запазена за бъдещите поколения. Това са мелодии, които ... |
|
|
Колекцията "Музикалните инструменти в България" продължава. Досега представихме тамбура , зурна , духов оркестър и гайда . Обогатяваме я с един древен инструмент - гъдулка, който е променил съществено музикалното развитие на Европа. ... |
|
|
Хора и бавни мелодии, записани от майстори на кавала: Теодосий Спасов, Никола Ганчев, Стоян Величков, Недялко Недялков, Драган Карапчански и др. Българският музикален фолклор е самобитно, уникално явление в световната музикална култура. С този компактдиск "Музикалните инструменти в България" - кавал, добавяме още един инструмент към колекцията ни с български фолклорни инструменти. Досега представихме тамбура , зурна , духов оркестър , гъдулка и гайда . ... |
|
|
В българския музикален фолклор, наред с традиционните народни инструменти, битуват и т.нар. модерни инструменти - акордеон, кларинет, цигулка и др. Затова след програмите с тамбура (GD 278), зурна (GD 276), духов оркестър (GD 299), гайда (GD 106), гъдулка (GD 374) и кавал (GD 375), колекцията "Музикалните инструменти в България" продължава със записи на акордеон. В българската фолклорна музикална практика акордеонът се появява през 20-те години на ХХ век. Няма сведения кой внася първия инструмент. В началото музикантите свирят само с дясната ръка. По-късно добавят и баси (лявата ръка) и макар, че европейската ... |
|
|
Една случайна среща на хиляди километри от България провокира това великолепие от звуци и идеи; този музикален “заговор” между двама музиканти от различни поколения, но еднакво силно обичащи традиционния български фолклор! Тази среща ражда и програмата “На трапеза”, записана в църквата “Св.Св.Кирил и Методий” в Ню Йорк през м.януари 1999 г. Никола Илиев (кларинет) е от поколението на музикантите, расло с музиката на легендарните сватбарски виртуози. Заедно с това е получил класическо музикално образование - първо в Музикалното училище в Пловдив, а след това - в Музикалната академия в София като ученик на проф. Петко Радев ... |
|
|
Изпълнява: Симфоничен оркестър на БНР. Диригент: Емил Табаков. Шостакович е 18-годишен, когато започва да пише своята Първа симфония за дипломирането си в Петроградската консерватория. Премиерата е на 12 май 1926 г. с Ленинградската филхармония под диригентството на Николай Малко, който след големия ѝ успех записва в дневника си: "Имам усещането, че съм открил нова страница в историята на симфоничната музика, нов голям композитор". Година по-късно произведението на Шостакович сензационно звучи в Европа и САЩ, в интерпретацията на прочути диригенти като Бруно Валтер, Леополд Стоковски, Артур Родзински, ... |
