Подпомаган от верния сержант Хун, съдията Ди се заема с разплитането на една стара загадка, тръгнала преди много години от двора на императора. Просветени любители на красиви антики, алчни колекционери, учители по бойни изкуства, лодкари и студенти, красиви жени, кръвожадна богиня и една плочка от домино... На пръв поглед нямат нищо общо помежду си, но в действителност те са заплетени в поредица от жестоки и кървави престъпления, които само старокитайският Шерлок Холмс може да разкрие. Робърт ван Хюлик (1910–1967) е нидерландски китаист, дипломат и писател. Освен многото научни трудове, които създава, Хюлик става ... |
|
|
"София е моят роден град. За всеобщо най-голямо съжаление нито една голяма река не пресича града. Малките градски рекички отдавна са оковани в каменни канали, а те изглеждат ужасно мръсни. Липсва река като Темза, за да дели града на две части, подобно на Лондон, няма и лодкари, които да наемеш, за да отидеш на представление в театър "Глобус". Нямаме нито скала, още по-малко река Тибър, та от скалата да хвърляме труповете на екзекутираните престъпници. То и бездруго смъртното наказание вече е отменено. По Перловската река е трудно да пуснеш хартиено корабче, камо ли речен кораб на подводни крила. Най- ... |
|
|
Избрано от поезията на Христо Стоянов. ... "Христо Стоянов гази из моравата на българската поезия с тежки, разръфани обуща. Някому се ще там да се пристъпва само по цвички или с лачени чепици. Другиму се иска там да растат само трендафил и райграс. Е, не е така. Христо Стоянов учеше наизуст Константин Павлов , когато не го издаваха, защото го смятаха за плевел в литературната ни градина. Дори само по тази причина си струва да видим какво ни е казал в мерена реч. Има обаче и други причини - те са в свободата и в хлорофила." Бойко Ламбовски "Тя вятър има във очите, пък е толкова самотна - площада ... |
|
|
Били Стюарт и приятели се отправят по стъпките на дядо му Виржил. Озовават се в капана на съвсем различно място и далеч назад във времето. Пресичат непозната гъста гора, едва се измъкват от кръвожадните челюсти на един крокодил, но попадат в ръцете на войнишки патрул. Дзенскаутите са отведени на пристанище и качени на кораб. Големите черни платна са опънати, а на приключенците са им отредени места в трюма. Като истински гребци Били и приятелите му са принудени да гребат под свистенето на камшик. Но накъде плават те? На кораба витаят слухове. Преди няколко месеца той акостира на остров Крит, за да стовари група атиняни на ... |
|
|
Химичката Елизабет Зот не е обикновена жена. Всъщност тя ще е първата, която ще заяви, че такива не съществуват. Елизабет обаче е не само красива, а изключително интелигентна и талантлива - направо непростимо съчетание в един мъжки свят. Защото, както всички знаят, предназначението на жените е да си стоят вкъщи и да раждат деца, да нямат амбиции и да не изразяват мнения. Изобщо най-добре е да оставят мисленето на мъжете. Поне такива са нагласите в началото на 60 -те години на миналия век. Дори учените от института за изследвания Хейстингс имат съвсем ненаучно виждане за равенството между половете. Освен един от тях: ... |
|
|
Добре дошли в света на Любовта! Любовта постоянно се изобразява като уникално състояние на щастие и често хората имат илюзорна представа за нея, която ги отдалечава от реалната. Любовта е състояние, което се крие в самите нас, но ние трябва да му отделим време и сили, да положим усилия да го развием, за да се преизпълним с Любов, защото тя винаги започва от самите нас, ние само я споделяме с другите хора. Тази приказна история ще ви покаже как да се свържете с Любовта, как да я усетите, да се заредите с нея и да започнете да я споделяте с останалите. Героят в книгата ни повежда на поредното пътуване в търсене на себе си, ... |
|
|
Стихосбирката Духовно пробуждане съдържа философска и езотерична поезия, в която авторът Александър Миланов изразява своите възгледи по въпроси като: обединение на човечеството, научно разбиране на душата, живота след смъртта, процеса на прераждане и настоящата трансформация на Земята. Това е поезия, която апелира към душата на читателя и в която се разкрива гледна точка за живота и смъртта, която е по-висока от ежедневната. Александър Миланов е автор и на книгите Завръщането на свещеното познание на Катара: Тайните на звездните портали и Холистично общество . ... |
|
|
"Лодката плуваше по средата на лунната пътечка. Около нея кръжаха светулки и показваха пътя на лодкаря - млад мъж с коса, сплетена на плитки и тежък златен медальон на шията. В лодката седеше малко момченце, което кокореше блеснали очички и сякаш попиваше всичко наоколо. Мъжът насочи лодката към брега. Между тръстиките имаше дървен пристан, а на брега - малка къща, така гъсто обвита в зелени листа, че отдалеч приличаше на храст. На пристана стоеше млада жена с дълги кестеняви коси. Тя се смееше и вятърът довяваше вика ѝ до лодката: - Попътечо, любими попътечо! - Попътечо! - повтори след нея Иво и ... се събуди.& ... |
|
|
"В книга си Съзерцание на безкрая, Иван Гранитски съзерцава света и хората от издигнатата гледна точка на поет-мислител. Естествено е, като човек с кауза и ерудиция, той да се обърне към древната философия от етапа, когато тя е още неотделима от митопоетичното, когато използва фигури и начин на мислене, свойствени за архаичния човек. В много от поемите душата търси своя Път - друг изключително важен архетип в архаичното мислене. Пътят е предначертан, но не детерминиран. Неговата посока и неговият край зависят от личния избор, въплътен в земното поведение: дали сред звездите или при лодкаря, който вече чака. ... |
|
|
Двуезично издание на български и руски език. ... Времето и мястото, в което живеех, ме научиха да заключвам стиховете си. Да пренасям мислите си в куфари с двойни и тройни дъна. Така най-обикновени човешки чувства придобиваха висш мистичен смисъл. Започнах да се раздвоявам и разтроявам и поезията за мене стана единствената приемлива форма на живот. Пишех все по-бавно и мъчително, натоварвах думите с различни значения и ги разполагах така една до друга, че да придобиват смисъл, понякога обратен на първоначалния. По този начин получавах свободата, без която не можех да съществувам и която ми се отнемаше ... |
|
|
Последният роман на Жул Верн - "Хубавият жълт Дунав" - е публикуван през 1908 г., три години след смъртта на автора, от неговия син Мишел, който не само променя заглавието му на "Дунавският лодкар", но и буквално пренаписва творбата, без никъде да оповести този факт. Оригиналният ръкопис е намерен десетилетия по-късно и е издаден от Обществото на Жул Верн едва през 1988 г., а сега излиза за пръв път и на български език. Унгарският въдичар Илия Круш решава да се спусне с лодка по река Дунав от извора до Черно море, като лови риба по цялото течение и продава улова си в крайбрежните градове. Той обаче ... |
|
|
Съставител: Иван Теофилов . ... "Тази антология няма строги, наизустени рамки. Нито учебникарски претенции. Тя е вътрешен празник. Отношение на поет към поети. Свободен колаж от творби на 24 автори. Всеки от тях е приемал символизма - цветния въздух и духовния аромат на времето! - индивидуално: като лично убеждение или само като изразна система. Затова съжителството от имена на причисляващи и непричисляващи се пряко към течението поети намирам за съвсем естествено. Още повече че българският вариант на символизма е съществувал твърде либерално - даже някои поети, обвързани с идейните програми на списание Хиперион, са ... |
