Лист

Стихотворения Глас
"Ленива тишина
над хълма
тялото си е простряла.
Безшумно въздухът на лятото трепти.
Във сенките
бръждят невидими комари –
невероятно съвършенство –
да слушаш музиката им,
а да не виждаш тялото.
Човек минава през тревата
и пътеката върви след него.
Така четлив и строен е човекът,
защото знае накъде е тръгнал.
Не искам кръстчето на ястреба в небето
да падне върху него,
да го зачертае,
не искам и ръбът на изкушението
да бъде под нозете му.

Достатъчно е, че пътеката върви след него,
за да запея."
Из стихосбирката "Лист"

Иван Странджев е роден на 12.05.1953 г. в град Пловдив. Учи българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”, след това завършва театрална драматургия във ВИТИЗ „Кр. Сарафов”. Автор е на стихосбирките „Думи за спасяване” (1981), „Докосване на светлината” (1984), „Врата в небето” (1990), „Чудо” (1990), „Сънища” (1993), „Всичко това” (2008), „Есенен часовник” (2012), „Когато...” (2013) и на сборника „Три пиеси” (2005): „Навярно нежност”, „Луната всяка сутрин”, „Годеж”. Негови драматургични текстове са и „Любов до поискване”, „Любов или нещо подобно”, „Мили мои” и „Много секси”. Работи над книга със стихотворения „Лист”. Член е на Съюза на българските писатели. Стихове и драматургични текстове е печатал в почти всички литературни издания в България. Носител е на национални литературни награди за поезия и драматургия. Негови стихове са превеждани на чешки, словашки, сръбски, английски, унгарски, руски, бурятски и др. Живее и работи в град Пловдив.