На Луций Аней Сенека са единствените съхранени римски драми, но никой не се сеща за тях. Почти 20 века и почти без прекъсване се четат неговите Нравствени писма до Луцилий - свидетелство за мъчителното и почти безуспешно справяне с етичните терзания. ... |
|
Един-единствен поглед ще е недостатъчен да ни открие правото - така богато в естеството си и многолико. Вгледаме ли се внимателно, ще забележим тъмна сянка от неправо и противоправо (престъпен закон) - ново потвърждение, че върху доброто и полезното паразитства нещо уродливо, вредно и опасно. Преместим ли отново ъгъла на зрение, ще падне светлина върху "тъканта" на правото и ще се види, че всичко в нея има своята противоположност. Когато противоположностите са добри, напрежението, внасяно от тях, отприщва положителна енергия, с която правото постига своето предназначение. ... |
|
Световноизвестният френски философ и социолог Жил Липовецки (роден през 1944 г.), авторът на "Хипермодерните времена", този път посвещава изследването си на явление, родено в последните две десетилетия - обществото на хиперконсумирането. Определението, което най-много приляга на индивида в зората на XXI век, е като че Homo consumericus. Все по-неистов става стремежът към по-добри условия на съществуване, към по-високо качество на живота, към повече и по-силни емоционални преживявания, все по-непредвидим е човекът в своите желания, вкусове, покупки. Консуматорският дух се просмуква в отношението към семейството и ... |
|
"Historia magistra vitae в "Девет книги достопаметни дела и слова" на Валерий Максим. Той не е сред първенците на римската проза. За това би могла да свидетелства и оскъдността на биографични данни за него. Точно може да бъде фиксирано времето на разцвета му - годините на управлението на Тиберий (14-37 г.). Сам в съчинението си съобщава за скромните си материални възможности и за благоразположението на видния Секст Помпей. Но оттук нататък няма сведения било за произхода (хипотетично свързван с рода на Валериите) и образованието му, било за живота и края му. Единственото сигурно свидетелство за неговата ... |
|
Аз, Благоденствие, Блясък, Бъдеще, Вдъхновение, Взаимност, Градина, Дом, Избор, Изкуство, Истина, Осъществяване, Празник, Светлина, Страст, Удоволствие, Утопия, Ценност... 100 думи, чрез които изявеният френски учен, изследовател на Спиноза и професор по философия в Сорбоната Робер Мисраи (роден през 1926 г.) размишлява за щастието, за неговата същност и значение, за начините да бъде уловено и за препятствията, които трябва да се превъзмогнат. Автор на десетки трудове, посветени на щастието, Мисраи разглежда човешкия живот като разгръщане на желание, или, по-конкретно, на някакъв замисъл. Така всеки би могъл да стане ... |
|
"Мойсей и Арон" на Шьонберг. ... Разглеждането на музиката като начин на слушане се нуждае от дума, която води към Хераклит - думата "логос". На пръв поглед чужда на музиката, тази дума разкрива основателното си присъствие в нейната област, когато влезе в отношение с друга, този път най-присъща, най-интимна, най-музикална дума - тон. Връзката тон - логос е център на настоящото изложение: в открояването ѝ, то не се стреми да последва предварително избрана школа и това, което би могло да изглежда еклектично устройване на среща между понятия, разположени от Хераклит до Хайдегер, с положения на ... |
|
"Обичам, следователно съществувам" би могло да е мотото на тази жива, бързоструйна, волна книга-пътешествие по хилядолетния друм на най-човешкото от всички чувства. С дяволито намигане две авторки - любопитни, съпричастни, развълнувани, непочтителни или поетични - ни увличат в своето изследване по тайните пътеки на цивилизациите, за да ни разкрият как се казва "обичам те" на езика на библейските герои или придворните на Краля Слънце, на средновековните трубадури или бунтарите от май "68... Надничат в любовните, брачни, прелъстителски и прелюбодейски нрави на времената, за да ни покажат, че любовта ... |
|
Тази книга е предназначена за любознателна, но не непременно специализирана публика, за студенти, с чиито интереси е нарочно съобразена, тъй като в дългогодишната си преподавателска работа в Националния институт на Франция за източни езици и култури, Ан Чън е разбрала необходимостта от подобно пособие при осигуряването на университетско обучение по история на китайската мисъл. Тя не си поставя за цел - впрочем неизпълнима - да даде на читателя пространни знания, а да му предложи начини сам да навлезе, да се ориентира и свободно да се движи в едно живо пространство, накратко, да плува в една материя, която може да му се ... |