Ирен седеше с чашка ликьор в ръка на отсрещното кресло и усмихнато го наблюдаваше. Пръскаше около себе си всепроникващия аромат на одеколон, от който на Габор му се завиваше свят. Понякога погледът му се плъзгаше надолу по женските крака, които смело се разкриваха изпод разкопчаното копче на пеньоара.
Габор си дояде, а Ирен стана.
- Имаш ли апетит за още нещо? - попита го тя, когато се наведе над него, за да вземе чинията.
Габор искаше да поблагодари, но в тоя момент съзря към него да се приближава огромна бяла гърда с щръкнало розово зърно. Ирен напъха безпогрешно зърното в полуотворената уста. Притисна. Габор веднага се затрудни да си поеме въздух. Устата му беше пълна със слюнка, която не успяваше да преглътне. Започна да се задушава. Освободи глава от хватката, но една устата му се избави от едната гърда, Ирен вече напъхваше в нея другата. Ще се удавя в гърдите ѝ, помисли си Габор."
"Клише или любовна история? Сапунена опера? Хилядите ѝ епизоди са глави от романа "Това се случи на първи септември (или в друг ден)", всеки епизод е датиран според годината, в която се развива действието с четиримата главни герои, началото е 1938 година. Смисълът на тая игра е колкото лековат на пръв поглед, толкова и сериозен. Защото историята на тримата другари и момичето, в което са влюбени, е история истинска и човешка. Павол Ранков изобразява един исторически период от средата на чудесно-мизерния ХХ век, без да бяга от клишетата, само се шегува с тях. Любовната история поддържа напрежението чак до изненадващата развръзка. А останалите похвати са всъщност лекотата на перото му - лекота, която разказва за нещо наистина тежко. Няма излишен драматизъм, има късчета от живота, по-малко весели и повече тъжни, каквито са първите трийсет години от съдбата на всеки от нас. Ефектът е постигнат, защото писателят е интимен с героите си и това се чувства още с първите редове на книгата."
Николай Фенерски
Рейтинг: 9.20 / 5 гласа
