Кръстопътици

"Известният румънски учен Лучан Бойа пише в труда си "Историята между истината и измислицата. Играта с миналото": "Историците с нищожни изключения по-скоро правят история, отколкото я осмислят!". Подобна мисъл е изказвана и преди, и след него. Съгласен съм с нея, без обаче да се доверявам на аритметиката на автора. Мислещите историци безспорно са доста по-малко от "правачите" на история, но чак "нищожен" броят им не е.
"Правачите" пък обикновено са запълвачи. Любимото им занимание е регистрирането на "бели петна" в миналото и при добър късмет - тяхното заличаване, без това естествено не може, но само то не стига... Късметът им, от друга страна, се състои в това да набавят документи за запълване на "петната". "Правачите" на история си имат и девиз. Дадоха им го Шарл Ланглоа и Шарл Сейнбюс през 1897 г. в своето "Въведение към изучаването на историята". Там пише: "L'Histoire se fait avec des documents. Pas de documents, pas d'histoire" ("Историята се прави с документи. Няма документи, няма история"). Употребеният от авторите глагол ни освобождава и от досадата да мислим. През 30-те години Люсиен Фебр репликира по подобаващ, начин в списанието "Анали": "С възникването на проблемите започва и свършва цялата история. Няма проблеми, няма история!". По друг повод и известният за времето си (края на XIX век) историк лорд Актьн предупреди: "Изучавайте проблемите, а не периодите!".
Така и аз, взрян в балканската история, с периферното си научно зрение търсех трудове най-вече на мислещи историци, на историософи, на философи или на други мислители, за да си създам с тяхна помощ някаква същностна представа за развитието на западноевропейци, руси, турци. Че нали без тяхното участие или реакция на османските Балкани не се случваше нищо важно?
И друго нещо. Има две явления, към които българските историци (когато имат отношение към тях) обикновено изпитват силно презрение, та - дори и ненавист. Те са еклектизмът и компилацията. С времето обаче, лично аз започнах да ги уважавам и ги включих в ценностния си интериор..."
Стойчо Грънчаров

Предговор
Привилегированите

• Средновековие
• Хармонията на "безпросветното" време
• Парадоксите на Ренесанса
• Векът на "дреболиите"
• Ветрове на горния етаж

Завоевателите

• Като природен закон
• Неподвижните светогледни пространства
• Упадъкът
• "Епохата на лалето", "новата система" и Европейският концерт

Непредвидимите

• Руските въпросителни - за добро или зло
• "Всеобщо, пряко, равно и тайно"
• Татарското иго?
• Московска и императорска Русия
• Третият Рим
• Страшният Иван
• Великият петък
• Екатерина Велика

Библиография