Четири атрактивни французойки споделят свежия си и енергичен поглед върху истинската същност на парижанките: как се обличат, как се забавляват и какви обноски се стараят да имат. В кратки и забавни части тези парижки дами ви предлагат много оригинални гледни точки за стила, красотата, културата, обноските и мъжете. Авторките Ан Бере, Одре Диуан, Каролин дьо Мегре и Софи Ма - неомъжени, но обвързани и с деца - са приятелки от години. Талантливи бохемки, борещи се срещу отживелиците, с кариери в областта на музиката, филмите, модата и издателския бизнес, те са нетипично откровени и открити, докато разбиват митовете за ... |
|
|
Африка, заобиколена от Средиземно море, Червено море, Индийския океан и Атлантическия океан, заема двадесет процента от земната суша и е десет пъти по-голяма от Европа по площ. В този континент има стотици народности, племена и кланове със свои неповторими предания и вярвания. Книгата предлага техни приказки за сътворението на света, за магии и заклинания, измами, хитрости, доброта и геройства. ... |
|
|
Почти истинските приключения на Анди Андрюс преди да срещне Проницателя ... В този град няма адвокати - просто никой не се нуждае от тях. Местният вестник излиза веднъж седмично и всички предварително знаят какво пише в него. На това място не са чували за компютри, интернет, електронна поща, клетъчни телефони и микровълнови фурни. Липсват дори светофари – няма достатъчно коли. Добре дошли в Сойертън Спрингс! Тук ще срещнете отново първата си любов и старите си приятели. Цветовете, ароматите и звуците ще отключат в сърцето ви носталгия по нещо почти забравено, а героите на Анди Андрюс ще ви подсетят къде все още можете ... |
|
|
Романът „Атлантида” e погледът на сръбския автор Борислав Пекич за голямата неразрешена загадка Атлантида, която и до днес измъчва изследователите. Романът е издаден през 1988 г. и получава Горанова награда на името на хърватския писател Иван Горан Ковачич. Съчетание от научна фантастика, антиутопия, криминални елементи, ужаси и фантастика. „Атлантида” започва с историята на заселването на Америка, след което авторът ни връща в съвременността. Пекич представя своята версия за Атлантида, според която на земята съществуват хора (атлантидяни) и роботи. Целта на роботите е да унищожат хората на земята, които имат развита ... |
|
|
В последния си, шести поред роман, с присъщия си богат език и усет за интрига в сюжета, Солмаз Камуран ни повежда в едно мистично пътуване през времето - на границата на измислицата и реалността - от Москва на 2010 година, през Будапеща и градовете на Централна Европа, към Истанбул - града, "през който тече море", назад във времето чак до далечния 18 век. Чрез разказа за живота на един млад унгарец, когото войната откъсва от родната страна и захвърля в чужди земи, авторката ни кара да се замислим за пътуването, което извършва всеки от нас, и за смисъла, с който го изпълваме... "По времето, когато бях ... |
|
|
Продължението на "Как да бъдеш парижанка, където и да се намираш". ... "Поостаряла, но помъдряла… но поостаряла". Тези толкова успешни авторки отново показват игриво остроумие, самоирония и точно такава мъдрост и начин на разсъждение, каквито бихме очаквали от една французойка, която наближава четиресет години. Каролин дьо Мегре и Софи Ма се завръщат, за да ви развеселят с приключенията си, докато постепенно изоставят любимата си роля на лоши момичета, докато обсъждат красотата, любовта, прелъстяването, а също и начина на живот, семейството, работата и какво е да живееш сама. Продължават да се ... |
|
|
"Живеем във време на бързо и лавинообразно протичане на информацията, в което - в условията на интернет и социалните мрежи сякаш границата между писатели и читатели е не само силно размита, но и почти напълно отсъстваща. Днес всеки е в състояние да публикува своя текст почти мигновено и без никакви усилия и той да достигне до десетки, до стотици, до хиляди читатели, които веднага да изразят своите мнения - и за неговото съдържание, и за качество му, а дори и за равнището на грамотност на автора. Безспорно понастоящем като че ли се пише много, а се чете малко и ако до преди само две десетилетия пътят от написването на ... |
|
|
През 1944 година излезе моят роман "Залезът". Той е наследник на "Параграф 22", неговото продължение (и онзи карикатурен силует на бягащ човек от "Параграф 22" отново е на обложката но носи делова шапка и тича с бастун). В края на този роман Йосарян все още е жив, с повече от 40 години по-стар, но определено съществува. "Всеки трябва да си отиде - му напомня настоятелно неговият приятел лекарят. - Всеки!" Но ако някога напиша друго продължение, той ще остане жив и в него. Допускам, че Йосарян, който вече е на 70 години, рано или късно също трябва да си отиде. Но не от моята ръка. ... |
Рейтинг: 9.00 / 9 гласа 
