Тези два диалога са части от Ватиканско-палатинския кодекс, който се датира между 55-а и 62 г. сл. Хр. Освен с интересния език, образната и логическа мисъл, творбите са извънредно ценни с високата нравственост, която внушават.
"Хронологически по-късен от двата диалога е "За благодеянията", започнат вероятно около 58 г. и завършен в периода на Сенековото оттегляне от обществения живот. Посветен е на Ебуций Лугдун (дн. Лион), изключително ярък пример на човек, готов да прави добро и затова много подходящ като адресат на съчинението...
"За снизходителността" показва особено внимателно съобразяване с личността на младия Нерон, който, както особено ясно свидетелства Светоний, не блести с логика, а с импулсивност и търсене на артистични изяви.Диалогът започва не с дефиниция на най-важната за един принцепс добродетел, а с реторичен монолог на адресата. Втората книга се открива със забележителен анекдот, който прави комплимент за високите морални качества и на Нерон, и на Бур. Привлечени са поучителни истории за най-забележителния сред предците на Нерон, образецът за всички принцепси - Октавиан Август...
В "За благодеянията" партиите с логически доводи са много повече, отколкото в "За снизходителността", а са и добре уравновесени от образи и сравнения от ежедневието в селото - напр. земеделие - или града - напр. игра на топка, разкази и анекдоти, напр. чудесно разиграният епизод с Цезар и неговия ветеран или за новите луксозни обувки на един питагореец; някои са във връзка с теми, обичайни за процъфтяващите по времето на Сенека реторически школи, напр. речта на лакедемонеца Демарат пред Ксеркс...
Многообразието на това сериозно съчинение го прави и едно интересно четиво за широка публика.
Интересът към
Луций Аней Сенека никога не е секвал - нито през късната античност, нито през Средновековието, което намира в него християнски отгласи. Познат и ценен е и от Ренесанса, и от хуманистите, от Еразъм Ротердамски, от Калвин, особено обичан е от Юст Липсий. Цитират го и го използват Монтен, Русо, Дидро. Настоящият превод ще помогне на българския читател да се доближи до източниците на европейската литература и култура."
Анна Б. Николова