Наблюдателят

Главният герой Симон Беблер, двадесет и двегодишен студент по сравнително литературознание и философия, е любител драматург и все още девствен. Той не живее живота си, а само го наблюдава - като филм или роман - от безопасно разстояние, от където го държи под (привиден) контрол. В този изкуствено създаден, измислен свят, в който е едновременно и главен изпълнител и режисьор на връх рождения си ден узнава вестта, че е неизлечимо болен и че - както на героя от собствената му пиеса, току-що поставена на аматьорска сцена - му остава не повече от една година живот. Така грубото нахлуване на фикцията в действителността напълно скъсва размитата граница между двете и "изстрелва" Симон от Любляна в Ню Йорк; там под името Бартън Финк той се впуска в търсене на по-непосредствена и истинска представа за себе си и света.

Тъкмо осмислянето на автентичността, заложено и разиграно от Флисар на много равнища, е централната тема на романа. "Живеем във време, в което животът вече не може да бъде автентичен. Единственото възможно е да се повтарят познати художествени произведения". Затова съвременният индивид се е превърнал в човек без център, странен бриколаж от различни идентичности, които според променящите се (литературни) обстоятелстава избирателно излизат на преден план. Същото се отнася и за самия роман, съдържащ цитати и алюзии от и за редица филмови и литературни произведения - на Уди Алън, братя Коен, Таратино и Пол Остър - с което се включва в острата полемика по въпроса доколко е възможно днес да възникне оригинално художествено произведение. В този смисъл ни очаква среща с един завладяващ метафизичен трилър.

Евалд Флисар е един от най-известните и награждавани словенски писатели, драматург и преводач. През 1966 г. дебютира с единствената си и досега стихосбирка Симфония поетика. Учи сравнително литературознание литературна теория в Любляна, английски език и литература в Лондон и психология в Сидни. Автор е на 18 книги с проза - разкази, романи и пътеписи, както и на 24 пиеси, три от които - Ами Леонардо?, Нора, Нора и Комедия за края на света са удостоени с най-голямата награда за драматургията - Грумовата. Творбите му са преведени на 35 езика.

Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме.