"Анкетите са оръжията на гражданската война в мирно време. Те могат да убият едно правителство, да покажат ценностите на една нация, да установят, че обичаме палестинците или че мразим ябълковите сладкиши. Той се оживи, набираше инерция и темата му прилягаше. Ръцете му бяха оставили устата на мира и сега бяха свити пред него, сякаш душеше некомпетентен редактор. Нямаше и следа от клечката за зъби; може би просто я беше погълнал, както правеше с повечето неща, които му пречеха.
– Информацията е власт - продължи той. - И пари. Много от твоята работа е свързана с компаниите в Ситито, например такива, който се готвят да глътнат други компании. Твоите проучвания им показват как е най-вероятно да реагират акционерите и финансовите институции, дали ще дадат своята подкрепа, или просто ще захвърлят компанията срещу малко бърз кеш. Превземането на една компания си е война на живот и смърт, що се отнася до въпросната компания. И тази твоя информация е много ценна.
– И взимаме доста добри хонорари за тази си работа.
– Не говоря за хиляди или десетки хиляди - изджавка презрително той. - Това са жълти стотинки. Информацията, за която говорим, ще ти позволи сама да посочиш цифрата.
Той направи пауза, за да провери дали ще последва крясък на засегната професионална чест, но вместо това тя подръпна сакото си откъм гърба, защото се бе набрало от канапето, като по този начин разкри и акцентира извивките на гърдите си. Той го прие като окуражаващ знак.
– Ти имаш нужда от пари. За да разшириш дейността си. Да сграбчиш индустрията със социологическите проучвания за топките и да станеш нейна кралица. Иначе ще се удавиш в рецесията. Би било много жалко.
– Поласкана съм от този бащински интерес.
– Не се очаква от теб да се ласкаеш. А да изслушаш едно предложение.
– Това ми беше ясно още като получих поканата. Въпреки че в някакъв момент започнах да си мисля, че съм тук, за да слушам лекции."
Из книгата