"Този възглед за историята се е превърнал в общовалидна истина. До XIX в. хората са живели в т.нар. "традиционни общества", в които винаги някой им е казвал какво да правят. Раждали са се в рамките на съществуваща социална структура, която е предопределяла живота им - ако са родени в семейство на селяни, ще станат селяни, ако са родени аристократи, ще бъдат такива до смъртта си. Колко пари и власт ще имат, зависело изцяло от семейството, в което са родени, т.е. траекторията на живота им била неизменна от деня на тяхното раждане.
Историята ни учи, че в Европа през XIX в. хората най-после се освободили от тези ограничения. За пръв път осъзнали, че са индивиди, които могат да мислят самостоятелно, рационално и разкрепостено, че могат сами да вземат решения и да поемат контрол над живота си. Като разумни създания ние можем да създадем среда на безпрецедентни възможности. И с това осъзнаване, гласи науката история, се родил модерният свят.
Но ако една част от човечеството била разкъсала оковите, други култури изостанали... или поне така вярваме ние. За мнозина от нас класически Китай представлява традиционно общество в най-крайния му вид, общество, в което хората са принудени да следват строги социални правила и да живеят в един разслоен свят на строг ред и йерархия. Следователно не бихме могли да научим нищо от тях.
Разбира се, случвало се е традиционните общества по принцип, и китайското в частност, да бъдат разглеждани с доза романтизъм: "Сега ние сме отчуждени един от друг, а хората в традиционния свят са гледали на себе си като на хармонична част от космоса. Ние сме се откъснали от естествената си среда и се опитваме да я контролираме и доминираме, докато хората в традиционните общества са се стремели да живеят в съгласие с моделите на природата".
Този идиличен възглед за традиционалисткия свят също няма на какво да ни научи. Той просто обагря носталгично т.нар. "традиционни общества". Можем да отидем в музей, да видим египетска мумия и да възкликнем: "Колко интересно!". Древен китайски артефакт? "Колко чудато!" Интригуващо, да, но не бихме искали да се върнем в онова време и в света, който артефактите представят. Не бихме искали да живеем там, нито да научим нещо полезно от онези стари светове, защото за тях не е характерна модерността и напредничавостта. В крайна сметка, нали ние сме разгадали тайнството на живота, а не те! Но както скоро ще откриете, много от стереотипните ни представи за "традиционните" общества са абсолютно погрешни. И има много какво да научим от миналото.
Опасността, произтичаща от този възглед за историята, не е само в това, че ни подвежда да отхвърлим огромна част от човешкото съществувание като ненужно и безполезно, а и в това, че смятаме господстващите днес разбирания за единствените, които насърчават хората да вземат живота си в ръце - следователно днешните идеи са единствено правилните.
Всъщност съществуват много на брой и различни представи как хората могат сами да определят житейския си път. След като веднъж осъзнаем това, ще видим "модерността" каквато е в действителност - просто една от многото системи за възприемане на света, произтичаща от конкретно време и място. По този начин получаваме достъп до забравена съкровищница от мисъл, която ще оспори някои от най-дълбоко вкоренените митове и легенди в нашето съзнание."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас 
