Евангелски сказания

Задавали ли сте си някога някой от следните въпроси:

• Какъв е бил Исус - бог или човек?
• Какви са доказателствата за неговото съществуване?
• Плод ли е Библията на божествено откровение или е резултат от натрупване на митове и взаимодействие между култури?

Тези и много други въпроси проучва полският писател Зенон Косидовски в своята научнопопулярна книга "Евангелски сказания". Авторът продължава своя критичен анализ на Светото писание, който започна с "Библейски сказания", като този път се фокусира върху Новия завет. Косидовски изследва и апокрифни източници, запознавайки читателите с алтернативи на официалната християнска доктрина като гностицизма. Полякът е сред първите изследователи на Библията, които представят на достъпен за широката аудитория език един по-критичен и обоснован на науката поглед върху Библията, контекста на нейното създаване и реалните исторически личности, които може би стоят зад персонажите в Светото писание.

Зенон Косидовски (1896 - 1978) завършва Ягелонския университет след възстановяване независимостта на Полша след Първата световна война. В началото на 20^-те години на XX век приема идеите на полските експресионисти. В началото на Втората световна война емигрира в САЩ, където живее до 1951 година. Завръща се в Полша и се отдава на литературно-публицистична дейност по значими общочовешки теми.

"Кой е бил Исус от Назарет? Какви свидетелства потвърждават, че той е историческа личност? До края на XVIII и дори още в първите де­сетилетия на XIX в. задаването на подобни въпроси неведнъж е имало мрачни последици. Твърде любопитното анализиране на този въпрос извън рамките на Новия завет и утвърдената от църквата традиция в очите на християните, особено на теолозите, минавало за неуместно, дори клоняло към ерес. При това забравяли за едно от основните по­ложения на вярата, което гласи, че Исус е не само син Божи, но също така и човек от плът и кръв, т.е. който заедно с другите хора се подчи­нява на всички земни човешки слабости и има своя тленна биография. Последиците на тази позиция са изпитали върху себе си изсле­дователите, пионери в новата област на знанието - библеистиката. Немецът Самуел Раймарус не успял да публикува резултатите от из­следванията си - издали ги едва десет години след смъртта му. Изтъ­кнатият немски теолог Давид Фр. Щраус и френският специалист по ориенталистика Жозеф Ернест Ренан си спечелили световна извест­ност с трудовете си за Исус и изиграли значителна роля във форми­рането на съвременното съзнание, но заплатили за смелостта си със загубата на университетските си катедри.
Подобни попълзновения върху свободата на научните изследва­ния принадлежат на миналото, поне в този драстичен и незамаскиран вид. Настъпиха времена на интензивни търсения, които с нищо не мо­гат да бъдат спрени. Плод на това колективно усилие на много умове на учени историци, религиоведи, филолози, археолози и на много други специалисти - е изключително обширна литература, която с от­критията си хвърля нова светлина върху тези проблеми. Да се върнем все пак на нашите начални въпроси. Християнство­то привежда като доказателство за историческото съществуване на Исус запазените до наши дни сведения от нехристиянски автори, т.е. такива, в чиято обективност, както се вярвало, не може да има никакво съмнение. Тук става дума за бележки, които съдържат текстовете на трима римски автори, а именно Тацит, Плиний Млади и Светоний. Тези автори се отличават много от първите последователи на Христос: по образованието си, по обществения си произход, имотно- то си състояние, културата си и по религиозните си представи. Хри­стияните, които всъщност не се отличавали от евреите, принадлежали към градските плебеи и живеели натъпкани в най-бедните квартали на Рим. Тримата споменати писатели били патриции, консули и сена­тори, с една дума, принадлежали към най-висшите сфери на придворната аристокрация. Тези почтени мъже в тоги не биха могли да бъдат подозирани в доброжелателност към простолюдието, чиито обичаи и религия би трябвало да им се струват неразбираеми, чудновати и дори отблъскващи. Ако все пак - си казваме - такива хора се видели прину­дени в произведенията си да споменат създателя на тази чужда на тях религия, може би е трудно да се намери по-достоверно доказателство за съществуването на Исус Христос."
Из книгата