Погребаните идеали

Петте фатални грешки на Фердинанд Сакс Кобург Готски.

"В края на 1911 г. и началото на 1912 г. става ясно, че единственото средство, не само за облекчаване на положението, но и за спасяване на българите, останали в пределите на Османската империя, е войната. "Никога положението на българите в Европейска Турция, пише кореспондентът на в. "Таймс" Дж. Баучер, не е било по-грозно и по-обезпокоително... Всеки ден стават убийства, арести, обири, побоища и мъчения.". Политиката на невероятен терор и на ускорен курс към дебългаризиране на Македония и Тракия от страна на османската власт налага бързо спиране на този процес. България, макар и най-силната във военно отношение християнска държава на Балканите, не е в състояние да води сама една победоносна война срещу Османската империя. Затова, отчитайки реалното съотношение на силите и след сондажи с една от великите сили - Русия, българската страна става инициатор за сключване на съюзни договори със Сърбия (2 февруари 1912 г.) и с Гърция (29 май 1912 г.), постигнато е и устно споразумение с Черна гора."
Из Книгата

Доц. д-р Йордан Величков завършва право с СУ "Св. Климент Охридски", след което работи няколко години като следовател и прокурор. През 1970 г. завършва Дипломатическата академия в Москва, където защитава научната тема "Международно-правни аспекти на македонския въпрос", утвърдена лично от министъра на външните работи Иван Башев. Специализира Международни отношения в Лондон. Бил е на дипломатическа работа в Югославия, САЩ и Канада. От 1995 г. е преподавател по международни отношения в ЮЗУ "Неофит Рилски" - Благоевград и в СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на четири монографии и над сто публикации по външнополитически въпроси и междунационални и етнически проблеми.

Предговор
Въведение
Първият престъпен акт. Подменени договорености. Фердинанд стоварва върху българската армия почти цялата тежест на войната срещу Турция. Иска с цената на десетки хиляди жертви сам да обере лаврите от очакваната победа
Вторият престъпен акт. Османската империя е сразена за 28 дни и моли за мир. Европа е възхитена от героизма на българския войник. Доволни са и великите сили, защото няма да бъдат въвлечени в по-голям военен пожар, за който не са готови. Единственият недоволен е Фердинанд, защото иска продължаване на войната, за да влезе в Цариград, да възстанови Византийската империя и се провъзгласи за император
Третият престъпен акт. Фердинанд нарежда прекъсване на преговорите за мир в Лондон. Той иска още война и... Цариград. Въпреки новите жертви, България е изправена пред реалната заплаха да загуби всичко
Четвъртият престъпен акт. Високомерието и чувството за мъст изцяло обсебват и замъгляват съзнанието на Фердинанд. Със заповедта от 16 юни 1913 г., за нападение на съюзниците, той хвърля България във война на четири фронта - безпрецедентен случай в световната история
Петият престъпен акт. Лицемерието и митът, че Фердинанд е служител на българските национални интереси окончателно рухва. Една година преди Първата световна война той вкарва България в Тройния съюз. Втората национална катастрофа е неизбежна
Защо Фердинанд не бе детрониран?
Заключение
Приложения