"Девет месеца по-късно Рут родила бебе с кафяво-зелени очи и коса като въжета от водорасли. Когато баща ѝ я изритал от жилището им в една страда без асансьор, като я обсипвал с обиди на полски и английски и сумтял гневно за момчето от Пуерто Рико, което било завело Рут на училищния бал в долните класове на гимназията, Аналий Саперстейн я приела, като пренебрегвала шушуканията и цъкането с език из квартала. Аналий работеше в денонощната обществена пералня на Западна Седемдесет и девета улица. Никой не беше съвсем сигурен кога спи, защото изглежда, че всеки път, когато някой минеше покрай пералнята, тя седеше на гишето и си решаваше кръстословицата под флуоресцентните светлини, а машините бръмчаха и тракаха независимо кое време беше. Джоуи Пастан ѝ се беше сопнал веднъж, когато му свършили монетите по двайсет и пет цента, и се кълнеше, че сушилните направо му били изръмжали, затова никой не беше съвсем изненадан, че Аналий вярваше на Рут Блонкси. А когато, докато чакаше на опашка в деликатесния магазин на Гитлиц, Аналий цапна бащата на Рут в гърдите с половин фут тънко нарязано осолено телешко, което току-що беше купила, и изсъска, че на речните духове не бива да се има доверие, никой не дръзна да възрази. Дъщерята на Рут отказвала мляко. Пиела само солена вода и ядяла фунт след фунт стриди, миди и миниатюрни рачета, които трябвало да се доставят в сандъци в тесния апартамент на Аналий. Диетата обаче сигурно ѝ беше понесла, защото зеленоокото бебе се превърнало в красиво момиче, което било забелязано от един "ловец на таланти", докато пресичало "Амстердам Авеню". Станала известен модел, прочута заради пълните си устни и плавна походка, и купила на майка си мезонет на "Парк Авеню", който украсили с маслени картини на пустинни цветя и пресъхнали корита на потоци.
Дали на Аналий Саперстейн прилична сума, която ѝ позволила да напусне работата в обществената пералня, да се изнесе от града и да се премести в Литъл Спиндъл, където отворила заведението си от веригата "Деъри Куин". Поне това беше една от историите как Аналий Саперстейн дошла в Литъл Спиндъл, и на Грейси ѝ харесваше, защото ѝ се струваше донякъде логична. Защо иначе щеше Аналий да получава броеве от френското и италианското издание на Вог, когато вечно носеше само домашни рокли от полиестер и сандали "Биркенщок" с чорапи?
Хората казваха, че Аналий познава разни неща. Именно затова Дона Бейкуел дойде да я посети през лятото, когато териерът ѝ беше блъснат от кола и тя, изглежда, не можеше да спре да плаче – нито дори да спи или да си купи консерва зелен боб в "Прайс Чопър", или да вдига телефона. Когато ѝ се обаждаха, хората чуваха само хлипането и хълцането ѝ на другия край. По някакъв начин обаче едно бъбрене с Аналий постигна онова, което никой лекар или хапче не успяха, и мигновено пресуши сълзите на Дона. Именно затова, когато Джейсън Майло не можеше да се отърси от идеята, че бившата му жена е стоварила проклятие върху новия му шевролет пикап, той плати за късно нощно посещение в DQ1, за да се види с Аналий. И беше също и причината, поради която Грейси Мишо, щом видя нещо, което много приличаше на морско чудовище, да скача над водите на езерото в Литъл Спиндъл, отиде да потърси Аналий Саперстейн."
Из разказа "Глава, люспи, език, опашка" от Лий Бардуго
Рейтинг: 6.50 / 4 гласа
