Действието на романа Безименна лунна соната се развива в Австрия в началото на деветнадесети век и разкрива необикновената съдба на създаването на един от най-известните шедьоври на Бетховен успоредно с неуспешните медицински изследвания, на които е подложен композиторът в Хайлигенщат поради увредения си слух. Изпаднал в мизантропия, ексцентричност и лудост, Бетховен си спомня за интимните си срещи с омъжената благородничка Антония Брентано и седемдесетгодишната си ученичка, графиня Жулиета Гуичарди. Първата получава в неговите писма названието Безсмъртна любима, а на втората посвещава своята велика соната. Точно спомените за тези две жени спасяват Бетховен от пред самоубийствената депресия, нищо че едната от тях го заразява със сифилис, който е и причина за загубата на слуха му. Сюжетът се колебае на границата на леката порнография и високата литература, но най-впечатляващото богатство на писаната реч проличава точно в натуралистичното описание на перверзните игри на композитора с невярната благородничка и с малолетната пианистка.
Разтворете страниците на този провокативен, смел и непретенциозен роман, открийте виновника за оглушаването на Бетховен и научете за развръзката на интригата между двете любовници, които случайно се срещат на един предколеден бал, в снежната декемврийска нощ, спорейки кое е по-важно: да получиш названието Безсмъртна любима в писмата на един от най-прочутите композитори или под заглавието на най-известното му произведение да стои посвещение за теб. Романът Безименна лунна соната на
Давор Стояновски се отличава със специфична структура, изградена чрез няколко постмодернистични похвата. В него се преплитат и допълват две истории от два самостоятелни романа, написани уж от различни автори. Първата е за двама нещастни съпрузи, които след преживяна огромна лична трагедия вземат и отглеждат бебе, намерено на сметището, без да го регистрират по надлежния ред в съответните институции. Втората пък се съсредоточава върху необикновената съдба на интелигентния, талантлив и саможив Йон, който крие една голяма тайна за себе си, която разкрива пред момичето, в което е влюбен. Любимата му поразително прилича на учителката му по пиано от детството му, която тайно е обичал.
Всичко това се свързва на две нива: едното е своеобразна метафикция, описание на самото произведение през очите на редактора и история за тези две сюжетни линии, написана от трети автор, а второто ниво са двата самостоятелни романа: Безименна лунна соната от Лазар Дарко и Лунна соната от неизвестен автор. Всъщност основният герой в романа е Бетховеновата Лунна соната. Една неизсвирена докрай или некомпозирана мечта за щастие на млад влюбен човек. Илюзия, сън, а после отрезвяваща реалност, в която действащи лица са ароматите, дъждът, луната, полунощната стая, нощта, цветът на косата на една жена, но най-вече - думите и музиката, изсвирена на най-чувствителните струни на човешката душа. По един особено впечатляващ начин са вплетени вечните въпроси за любовта, смъртта и предопределеността на човешката съдба. Животът никога не е такъв, какъвто очакваме, винаги има нещо, което го преобръща или за което не знаем. А единственото сигурно нещо е смъртта - естественият завършек на всичко, което сме заслужили със земните си дела. Както казва госпожа Анастасия Т., една от главните героини в романа: "He е страшно да умреш, по-страшно е да започнеш да живееш".
Давор Стояновски е роден на 8 март 1987 г. в Скопие. Дипломира се в катедрата по македонска и южнославянска филология. Твори почти във всички литературни жанрове. За своята театрална пиеса Бунтът на времената получава международната награда Ане Франк. Безименна лунна соната е дебютният му роман. В рецензията си за него известният писател Венко Андоновски изтъква, че Стояновски е цялостно оформен и зрял автор и се очертава като един от най-перспективните сред талантливата млада генерация. Безименна лунна соната е финалист за наградата Роман на годината.