"Веднъж, бях вече на възраст, в чакалнята на някаква обществена сграда към мен се приближи мъж. Припомни ми кой е и каза: "Познавам ви открай време. Всички твърдят, че като млада сте били красива, но аз дойдох да ви кажа, че ви намирам по-красива сега, отколкото като млада, и че лицето ви на млада жена ми допадаше по-малко от сегашното ви опустошено лице". Често си мисля за образа, който аз единствена си спомням още и за който никому не съм говорила. Той е неизменно тук, все така притихнал, омайващ. Измежду всички останали той е този, който харесвам, в който се познавам, който ме пленява.
Много скоро в живота ми стана твърде късно. На осемнайсет години вече беше твърде късно. Между осемнайсетата и двайсет и петата година лицето ми неочаквано прецъфтя. На осемнайсет години остарях. Не зная дали с всички е така, никога не съм питала. Струва ми се, че са ми споменавали за този неудържим напор на времето, което ви поразява, когато сте в най-младата, най-прехвалената възраст на живота. Състаряването бе брутално. Видях как обхваща чертите ми една след друга, как променя съотношението помежду им, прави очите по-големи, погледа по-тъжен, устата по-непоколебима, отпечатва върху челото дълбоки бразди. Вместо да се ужася, наблюдавах как лицето ми се състарява с интереса, който бих изпитала, да речем, ако чета роман. Знаех също, че не се лъжа, че някой ден то ще се забави и ще поеме нормалния си ход. Хората, които ме познаваха на седемнайсет години от времето на пътуването ми във Франция, се смаяха, когато ме видяха две години по-късно, вече деветнайсетгодишна. Това ново лице ми остана. То бе моето лице. Състари се още, разбира се, но сравнително по-малко, отколкото би трябвало да се очаква. Лицето ми е прорязано от сухи и дълбоки бръчки, с напукана кожа. Не се отпусна като някои лица с фини черти, запази си същите очертания, но веществото му е разрушено. Имам разрушено лице. Да ви кажа, аз съм на петнайсет години и половина. Плаване с шлеп по Меконг. Образът е пред очите ми през цялото време, докато трае прекосяването на реката. Аз съм на петнайсет и половина, няма годишни времена в тази страна, има едно-единствено годишно време, горещо, монотонно, пребиваваме в горещия пояс на земята, няма пролет, няма обновление.
Живея в държавен пансион с Сайгон. Спя и се храня там, но ходя на училище другаде, във френския лицей. Майка ми, начална учителка, иска дъщеричката ѝ да има завършено гимназиално образование. За теб ще е нужно гимназиално образование. Онова, което е било достатъчно за самата нея, не стига вече за малката. Гимназия, а после конкурс за преподавателка по математика в горния курс. Все тази песен слушам, откак тръгнах на училище. Никога не съм си въобразявала, че ще ми се удаде да избегна конкурса по математика, щастлива бях, че ѝ давам надежда. Откакто се помня, не минаваше ден майка ми да не гради бъдещето на децата си и своето собствено. Когато вече не беше в състояние да крои грандиозни планове за синовете си, тя се зае да крои други, далеч по-скромни, но така или иначе, те също си изпълняваха предназначението - запълваха времето пред нас. Спомням си за курсовете по счетоводство на братчето ми. За "Екол Юниверсел", в което все ни записваше. Трябва да наваксате пропуснатото, казваше майка ми. Това чудо траеше три дни, никога четири. Никога. Зарязвахме "Екол Юниверсел", когато сменяхме местопребиваването си. На новото място всичко започваше отначало. Майка ми издържа така десет години. Нищо не можа да я откаже. Братчето ми стана дребен счетоводител в Сайгон. В колонията нямаше инженерно училище, та се наложи по-големият ми брат да замине за Франция. Няколко години той прекара във Франция, за да посещава инженерното училище. Така и не го завърши. Майка ми едва ли си е правила илюзии. Но нямаше избор, трябваше на всяка цена да откъсне този си син от двете други деца. В течение на няколко години той престана да бъде част от семейството. В негово отсъствие майката купи концесията. Ужасяваща авантюра, но за нас, двете оставащи деца, тя беше по-малко ужасяваща, отколкото ако се бяхме срещнали очи в очи с убиеца на деца в нощта, нощта на ловеца."
Из книгата