Род - Автобиография

Преводач: Пейчо Кънев. Род Стюарт няма нужда от таблоиди, които да се ровят в живота му и да изкарат наяве пикантните му и мръсни тайни. Той си признава всичко сам. В своята автобиография британският рокаджия говори откровено за наркотиците, за алкохола, за изневерите, за неразумното каране на ламборджини, за изгубената девственост, за битничеството и за периода, в който не обичал да се къпе.

От тази книга ще научите:

• защо пиенето и сексът са част от работните задължения на рок звездата;
• как да бъдеш добър баща, когато имаш ламборджини;
• колко трудно се прави секс в спален чувал;
• дали можеш да си истински битник и да не миришеш;
• защо всеки мъж трябва да премине през период "Рудолф Нуреев".

Род Стюарт е роден през 1945 г. в Северен Лондон. Той два пъти е влизал в "Залата на славата" на рокендрола и е обявен за жива легенда на наградите "Грами". Спечелил е общо над 200 милиона долара от продажби на албуми и сингли с песни като "Maggie May", "Sailing", "Baby Jane", "Hot Legs", "Da Ya Think I’m Sexy?", "Young Turks", "Rhythm of My Heart" и още много.

Животът на Род е невероятен и тук, за първи път, той разказва всичко, без да спестява нищо на феновете си. Неговата автобиография е едно вълнуващо приключение на човек, който има невероятен глас и невероятна прическа. Род признава за всички смешни, абсурдни и нелепи събития в живота си, но отделя и внимание на всички сериозни. Пише открито за незаконната си дъщеря, изразява съжаление за грешките си, за болестта си, за безразсъдното си поведение, за хората, които е наранил. И най-важното - не пропуска да разкаже подробно за създаването на най-големите си хитове.

"През юли 1971^-ва, звукозаписната компания организира купон за "Фейсис" в един нощен клуб, който се казваше "Бъмбълс", в Лос Анджелис. Изглеждаше по обичайния начин: силна музика, пенещ се океан от безплатни напитки, няколко души от звукозаписната компания в различни степени на изнервеност и цяла орда от жени в пищно нощно облекло, които се намираха там с единствената цел да се хвърлят към членовете на групата, а и го вършеха с весело безсрамие.

В тези обстоятелства, научих аз, е невъзможно, бидейки член на бандата, да успея да се задържа в средата на помещението. Мога да за­стана там отначало и да стискам килима с пръстите на краката, колко­то силно мога, но в последствие ще бъда изтикан напред от вълните от хора, които идват срещу мен, докато не опра гръб в стената, буквално отлепвайки хората - най-вече жените - от себе си. Вследствие на това, по време на същото събитие, не можех да бъда обвинен, че се крия от вниманието: бях избрал за вечерта бял костюм от кадифе, достатъчно ярък, че да освети цяла зала за хокей на лед. Момичето, което забелязах по някое време из блъсканицата, не се хвърляше към мен, нито пък се притискаше в мебелите, докато крещи в ухото ми напълно откровено предложение за завършека на вечерта. Напротив, тя седеше на маса встрани, в рокля в бяло и синьо и обув­ки с дървени подметки. И оглеждаше всичко наоколо, включително и костюма ми, с чувство на отчуждено объркване. Аз се представих - а това е необходимо, понеже Ди Харингтън от Англия беше тук с прия­телка и не бе особена фенка на "Фейсис", и на рок музиката като цяло, както и нямаше много голяма представа кой съм аз. Тя предпочиташе соул музика, както се оказва после, обаче тази музика е и моя страст, а това си е първото общо нещо. Когато се чу "Spanish Harlem" на Арета Франклин, аз я поканих на танц. После седнахме и си поговорихме малко. А после напуснахме клуба и живяхме заедно четири години.

Моментално общо привличане. Незабавно чувство на комфорт в компанията на другия. Трудно е да разбера тайната на тези неща, но това се получава, чисто и просто. Ди беше на двадесет и една годи­ни, много добре възпитана, южняшко английско момиче, дъщеря на пилот от Кралските военновъздушни сили - подполковник при това. Работеше като секретарка в една звукозаписна компания в Лондон и беше дошла в Ел Ей да си търси нова работа, но не беше успяла да на­мери. И тя беше привлекателна по онзи затрогващ начин, като нямаше представа наистина колко е привлекателна. Няколко дни преди да се срещнем, тя беше седяла в рецепцията на едно фотографско студио, чакайки нейна приятелка, която беше модел, да излезе, и един фото­граф минал покрай нея и веднага и предложил да я снима за "Плейбой". Тя беше планирала да спести малко пари и може би да отиде в Япония. Вместо това дойде при мен."
Из книгата