"- Страхувам се, че отново се връщаме към стария спор - каза Елъри, светъл, висок и слаб младеж. - Според мен в основата на криминалния роман стои своеобразна задача за интелекта. Увличаща главоблъсканица на съждения под формата на роман. Игра между читател и велик детектив или между читател и автор. Ни повече, ни по-малко. Край на социалния реализъм на старата школа, толкова обичан някога в Япония. Служителка в офис е убита в спалнята си и след като подметките на детектива се изтъркат от мъчително обикаляне и търсене на улики, най после арестуват шефа й, който се оказва неин таен любовник. Край на подобни сценарии. Край на корупцията и задкулисните сделки на политиците, край на трагедиите, свързани с неспособността на човек да живее нормално в съвременното общество. Трябват ни други мистерии – някои могат да ги нарекат старомодни: добър детектив, имение с подозрителни обитатели, жестоки убийци, невъзможни престъпления и невиждани досега трикове на извършителя. Наречете го чудатост, но аз с радост бих се наслаждавал на такава фабула. Само че всичко трябва да е написано интелигентно.
Групата пътуваше с лодка, воняща на риба и смазка, и се наслаждаваше на спокойните морски вълни. Моторът на лодката издаваше тревожни звуци, сякаш изнемогваше.
- Смърди - обади се Кар, облегнат на перилата. Намръщи се и вирна дългата си току-що избръсната брадичка. - Не споделям мнението ти, Елъри. Ти и този твой "интелигентният подход"... Щом приемаш криминалната литература за игра, добре, както ти изнася, но не може да повтаряш непрекъснато "интелигентно".
- Странно е да го чуя от теб.
- Звучи прекалено надуто. Елитарно. Не всеки читател е толкова умен, колкото си ти.
- Така е... - Елъри се замисли за момент. - За мен е оправдано. Аз например разбирам какво става в университета само като мина веднъж през кампуса. Не бих казал обаче, че членовете на Клуба ни притежават нужния интелект. Даже ми се струва, че има един-двама, за които интелектуалната игра може да се окаже сериозно предизвикателство.
- Да се скараме ли искаш?
- О, не, не бих посмял. - Елъри сви рамене и продължи. - Никой не казва, че ти си един от тях. Под интелект разбирам отношението им към играта. Тук не става въпрос за умни и глупави хора. В света няма човек, който да не притежава поне минимална степен на интелигентност. Респективно, в света няма човек, който да не обича игрите. Говоря за способността да играеш, като избереш интелектуалния подход.
Кар изсумтя и обърна глава на другата страна. Устните на Елъри се извиха в тънка усмивка и той се обърна към застаналия до него младеж с по детски кръгло лице и очила с дебели стъкла и рогови рамки.
- Ако искаш да знаеш, Льору, детективският роман еволюира по свои собствени правила и приемем ли, че уникалната му вселена може да бъде заключена под формата на игра, ще трябва да признаем, че в модерните времена основата на нашата реалност е доста лабилна.
- О - включи се колебливо Льору.
Елъри продължи:
- Този спор се води от цяла вечност. Старателните полицейски служители вършат работата си бавно, но сигурно. Организацията им е солидна, състои се от опитни и умни професионалисти, които боравят с последните новости в областта на разследващите техники. Вече не можем да говорим за нея като за некомпетентен орган. Напротив, дори е прекалено компетентен. На практика, вече няма място за геройствата на велики детективи, чието единствено оръжие са малките сиви клетки в главите им. Шерлок Холмс би станал за смях, ако се яви в някой от съвременни мегаполиси.
- Тук вече прекаляваш. Един съвременен Холмс, пригоден към нашето време, със сигурност би могъл да пожъне успех.
- Прав си, разбира се. Ще се появи като специалист по съвременните технологии в криминологията и науката и ще обясни всичко на бедния Уотсън с научни термини и формули, в които нито един читател дори не би се опитал да вникне. Елементарно, скъпи ми Уотсън, как може да не се сетиш?
Елъри отново сви рамене и напъха ръце дълбоко в джобовете на сивия си дъждобран.
– Нали разбираш, че просто искам да изостря спора. Примерът идеално илюстрира гледната ми точка. Не казвам, че аплодирам победата на полицейските технологии, толкова далечни на романтиката, над великата логика на детективите от Златната ера. Но в наши дни всеки автор, който иска да пише криминални романи, се изправя пред същата дилема. Най-простият начин да я заобиколи, или поне най-ефективният, е да напъха всички в колиба по време на снежна буря или да отдели сцената от околния свят.
- Разбирам - кимна Льору, опитвайки се да изглежда компетентен. - Искаш да кажеш, че от всички използвани в класическия детективски роман методи колиба по време на снежна буря пасва най-добре на съвременния свят.
Беше краят на март. Пролетта вече наближаваше, но морският вятър все още беше студен."
Из книгата
Рейтинг: 9.17 / 6 гласа
