"Пролетта на 1324 г. пр. н. е.
Нубийска пустиня, южно от Египет
Първожрицата коленичи гола на пясъка и разбра, че времето е настъпило. Поличбите се натрупваха, ставаха все по-страшни, превръщаха се в реалност. На запад пясъчна буря се издигаше към слънцето и превръщаше синьото небе в прашен сумрак, раздиран от мълнии. Врагът всеки момент щеше да ги връхлети.
В подготовката Сабах бе обръснала цялото си тяло, дори веждите над гримираните си очи. Беше се изкъпала във водите от двете страни, в двата притока, които течаха на север от вътрешността на пустинята и се сливаха на това свещено място, за да образуват могъщата река, която древните царе на хека хасешет наричаха Нахал. Тя си представи извиващия се като змия път на реката, докато тя течеше през Луксор, Тива и Мемфис към обширното синьо море, което се простираше отвъд плодородната делта. Никога не беше виждала онези места, но бе чувала предания.
"За някогашния ни дом, място на зелени поля, палми и живот, определян от ритмичното прииждане на Нахал..."
Народът на Сабах беше избягал от онези места преди повече от столетие, за да се спаси от чумите, глада и смъртта, преследван от един отдавна мъртъв фараон. Повечето други племена в делтата бяха потърсили спасение в пустините на изток, бяха завладели тамошните земи и бяха създали свои царства, но нейните сънародници живеели в район на юг покрай реката, недалеч от селото Джеба, в нома Веджес Хор в Горен Египет, известен като Трона на Хор.
През онова време на мрак и смърт племето ѝ побягнало нагоре по течението в Нубийската пустиня, отвъд дългата ръка на Египет. Предците ѝ били учени и писари, жреци и жрици, пазители на огромно познание. Те се оттеглили в пустошта на Нубия, за да запазят това познание през бурните времена, последвали бедствията, когато Египет бил нападнат и прегазен от чужденци от изток, свирепи хора с по-бързи колесници и по-здрави бронзови оръжия, които завладели отслабените египетски градове, без да им се налага да хабят стрелите си. Но онова мрачно време привършваше. Египет отново се надигаше, беше прогонил нашествениците, издигаше паметници на многобройните си победи и се разширяваше във всички посоки.
– Хемет неджер... - прошепна зад нея нубийският ѝ помощник, млад мъж, казваше се Табор. Може би беше усетил тревогата ѝ или просто се опитваше да ѝ напомни ролята ѝ на хемет неджер... девицата Божия. - Трябва да тръгваме.
Тя разбра и се изправи.Погледът на Табор бе прикован към бурята на запад, която очевидно бе причина за тревогите му, но Сабах забеляза на север пушек, бележещ унищожаването на градче при петия праг на Нахал, последното завоевание на египетските войски. Нямаше да мине много време преди армиите да стигнат дотук, до мястото на сливането. Преди това да се случи, Сабах и останалите от ордена ѝ трябваше да скрият онова, което бяха пазили повече от век, чудото, нямащо равно на себе си - благословия от Бог, цяр, скрит в сърцето на едно проклятие. Докато следеше как египтяните пълзят и се разпростират нагоре по течението на реката, поглъщайки град след град, през последните хиляда дни те се занимаваха с приготовления, предимно актове на пречистване, целящи да подготвят нея и другите от ордена ѝ да се превърнат в безсмъртни носители на Божието благословение.
Сабах беше последната, на която ѝ бе позволена тази трансформация, след като вече беше наглеждала и насочвала много свои братя и сестри по пътя. Подобно на останалите, през последната година тя се бе отказала от просото и зърното и ядеше само ядки, дребни плодове, дървесна кора и чай от смола, докарана от чужди земи. През това време плътта ѝ изсъхна до кожа, гърдите и задникът ѝ измършавяха и провиснаха. Макар да караше едва третото си десетилетие, тя се нуждаеше от силния гръб и ръцете на Табор, за да се движи и дори да навлече отново ленената си роба.
Докато тръгваха, Сабах гледаше как пясъчната буря се носи неумолимо към тях, раздирана от светкавиците, родени в облаците прах. Долавяше енергията, която се носеше през пустинята. Надушваше я във въздуха, усещаше как кара кожата ѝ да настръхва. С Божията воля същите тези пясъци щяха да скрият делото ѝ, да го погребат под наветите дюни. Но първо трябваше да стигнат до хълмовете в далечината."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 4 гласа
