"Луизиана Ричардсън се изкушаваше да се върне в обсипания си с "Чириос" автомобил и да се скрие в някое кафене. Цялото чистене по-рано, докато се готвеше да посрещне детегледачката, я бе изцедило, а за капак малката ѝ Зоуи, едва на годинка и половина, я изпроводи с плач, та Луиз едва успя да се откъсне от нея. Освен това беше сигурна, че Триш я е поканила на празненството по случай предстоящото си раждане само за да получи още някакъв подарък по последна дума на бебешката техника. Триш ѝ беше колежка, преподавател по библиотечни науки в Луизианския лесотехнически университет, и никога не бе я удостоявала с нещо повече от сдържано здрасти, въпреки че и тя като нея не бе местна - идваше от Тексас. Често я поглеждаше със снизхождение, когато Луиз отваряше дамската си чанта, а от нея изпадаше бебешка чашка, или пък се появяваше на работа с риза като картата на Европа след поредния неуспешен опит да премахне някое петно от сок. Дрехите на Триш, идеално изгладени, винаги бяха комбинирани с вкус и тя никога не ходеше по невнимание с една синя и една черна обувка.
Луиз прехвърли подаръка под мишница и натисна звънеца. От едната страна на пакета стърчеше намачкана опаковъч-на хартия, оказала се в повече, а от другата надничаше кутията. Децата ѝ непрестанно я прекъсваха и тя едва успя някак да натъпче подаръка вътре, а какво оставаше да го украси. От гледката Марта Стюарт би се задавила с бадемовата си чаена бисквитка.
Когато вратата се отвори и на прага се показа висока блондинка с кремаво костюмче и златни сандалки на висок ток, Луиз почти изпусна подаръка и се затича. Но беше късно.
– Здрасти, аз съм Луиз - поздрави тя, насилено ведра. Когато пристигна за пръв път в Луизиана, се почуди дали да не се откаже от кратката форма на името си, но бързо размисли. Луизиана, собственото ѝ име, звучеше екзотично и интересно на приятелите ѝ в Минесота. Тук, предвид недоумяващите погледи, които забеляза първите няколко пъти, когато се представи, беше малко прекалено. Имаше жени в Джорджия на име Джорджия и Вирджинии във Вирджиния, но изглежда, никой тук не бе кръстен на щата си. Освен нея. Тъй че караше с Луиз.
– Алиша. Приятно ми е. - Жената отстъпи назад, за да направи място на Луиз. Ноктите на краката ѝ бяха минали през професионален лак и маникюр. Косата и гримът ѝ бяха толкова съвършени, че приличаше на жива кукла - олицетворението на южняшката аристократка, ако още съществуваха подобни.
Вече вътре, Луиз видя, че видът е далеч от изчезване. Южняшки аристократки с руси кичури се кипреха в широки изгладени блузки и пиеха шампанско край камината. Южняшки аристократки в панталони с ръб крепяха чинийки с ордьоври, докато се любуваха на подаръците, натрупани около Триш. Южняшки аристократки с добре отработена осанка и съвършено чиста кожа тропкаха със сандали на ток към кухнята, за да си допълнят питиетата. Луиз беше улична превъзходна на изложение на чистокръвни породи. Нямаше как да знае, че подобни приеми в Юга са толкова формални. В Минесота дънките и черната ѝ тениска биха били съвсем на място, за разлика от тук. Както обикновено гримът ѝ се изчерпваше с червило с цвят канела, а правата ѝ кестенява коса до раменете не бе минала през никакъв фризьор. Луиз не можеше да си позволи маникюр или боядисване, а всичките ѝ дрехи бяха останки от предното десетилетие.
Бившият ѝ, когато се ожениха, започна с удоволствие да ѝ купува сладки роклички и секси потничета. Тогава се чувстваше като принцеса. Сама, Луиз нямаше желание да освежава гардероба си. Бившия ѝ го нямаше, а за да търчиш подир деца, не ти трябваха коктейлни рокли. Луиз искаше да си намери тъмно кътче, където да се слее с тапетите, но домът на Алиша беше влудяващо открит и светъл. Комбинацията от полилея с десет крушки във всекидневната / кухнята / трапезарията и струящото през прозорците слънце не оставяха скривалища.
Интериорът в бежово и бяло изглеждаше неестествен - никъде ни петънце. Напомняше ѝ на съвършеното миниимение на свекъра и свекървата ѝ, като извадено от списание: старателно подредени вази, безупречни подове и плотове, легла, отрупани с декоративни възглавнички. След първото си посещение там започна да разбира периодичните коментари на Брендън за липсата ѝ на умения в този план. Не че ѝ го натякваше, просто отбелязваше:
– Дали да не почистваме зад хладилника от време на време?
"Ние", разбира се, беше тя. Точно като баща си, Брендън никога не чистеше. В началото на брака им тази подробност не бе особено важна. Тогава връзката им се крепеше на дълги страстни дискусии на по бутилка вино. Нещастието, предателството и болката последваха по-късно.
Скромното бунгало на Луиз пък приличаше на занемарена детска градина. Из целия хол бяха разхвърляни играчки, навсякъде се мъдреха стикери и драсканици с флумастер. Същата сутрин Зоуи беше опънала одеяло на масичката за кафе, организирайки чаено парти за плюшените си животинки, като използва всяко късче храна, което успя да намери. От чиниите в кухненската мивка се носеше миризма на вкиснато мляко и престояли макарони със сирене. По кухненската маса пък бяха разпилени хартия, пастели и книжки за оцветяване. Преди да тръгне, Луиз изми чиниите и измете трохите под кухненската маса, за да не скандализира детегледачката. Сега, под преценяващия поглед на Алиша, ѝ се прииска да беше пропуснала събитието, зарязвайки и чистенето, и да се бе сгушила на дивана с малчуганите пред сутрешните анимационни филмчета. Зоуи беше луда по Елмо, а радостта ѝ, когато го видеше, бе тъй заразителна, че правеше дори високочестотното цвъртене на куклата поносимо, дори умилително.
Алиша се пообърна към групичката наконтени дами. Очевидно искаше да се върне при тях, но и се чувстваше длъжна да е вежлива.
– Е, ходиш ли в Общността?
– Не. Какво е това, църква ли?
Луиз не познаваше никого тук. Никой от останалите преподаватели явно не бе решил да дойде, вероятно знаеха за тази Общност, каквото и да беше тя. Луиз както обикновено не беше в час, като нова ученичка в първия учебен ден. Погрешно облечена, с погрешното име, дори с погрешния акцент. Алиша поразроши руса грива.
– Е, обичаме да казваме, че животът е вдъхновение.
След неловка пауза тя се понесе отново към всекидневната, приседна до друга шармантна блондинка и се позасмя на нещо, навярно на неугледните дънки на Луиз.
Тя пък не се нуждаеше от наръчник по южняшки обноски, за да разбере, че я пренебрегват. Всички насъбрани дами се бяха съсредоточили върху Триш, покрила бременното си тяло с пастелена рокля с дантела и накъдрила ситно меденорусата си коса за случая. Никой дори не поглеждаше към Луиз. Тя се примъкна зад жените, заобиколи последната кушетка и приплъзна подаръка си към края на купчината от подаръци, след което запристъпва назад. От стола си с права облегалка Алиша ѝ хвърли поглед, а после и на зле опакования подарък. Усмихна се сковано, сякаш виждаше мърляво дете. Порядъчно смирена, Луиз отстъпи още крачка. Триш се суетеше с хартията на голям, професионално опакован подарък. Жената до нея - може би сестра ѝ? - записваше приношенията в бележник с формата на бебешко дупе. Жената се усмихна искрено на Луиз, преди да я разсеят възклицанията на тези край нея.
– Виждала съм тези отпадъчни кошчета за памперси! - чу се писък. - Слагат им се пазарски пликове, за да не ти излизат скъпо допълнителните.
Тъй като столовете бяха заети, Луиз застана до шведската маса и затърси сродна душа сред групичката."
Из книгата
Рейтинг: 9.00 / 1 глас
