"Тия дни нашият народ ще отбележи годишнината от рождението на Апостола на българската свобода Васил Левски (18 юли 1837 г., Карлово - 19 февруари 1873 г., София). Сега, след повече от 140 години от неговата героична смърт, все още остават редица неясноти около неговият живот и подвиг. Нашите съвременници не познават добре и неговите най-ранни биографии - от Георги Кирков, Захарий Стоянов и Стоян Заимов, а те са били настолно четиво и за новата плеяда от български революционери, борили се за свободата на поробените наши сънародници от Македония и Тракия. Макар, че никъде върху книгата "Васил Левский (Дяконът). Чърти от живота и деятелността и трагическата му кончина" (1882 г.) не е отбелязан нейния автор, тя е написана и издадена от Георги Яковлев Кирков.
Георги Яковлев Кирков е първият биограф на Апостола на българската свобода Васил Левски. Но кой е Г. Я. Кирков? Той произхожда от видната плевенска фамилия Киркови, дала на България военни, книжовници, публицисти и политически дейци. От неговия род са генерал-майор Константин Кирков, началник на артилерията във Видин през Между съюзническата война и началник на българския флот през Първата световна война. Георги Кирков - Майстора, най-доброто перо на българската социалдемокрация, блестящ фейлетонист и ненадминат оратор, участник във войните за национално освобождение и обединение е техен племенник.
Георги Яковлев Кирков е роден е на 24 април 1848 г. в Плевен. Гимназиалното си образование завършва в град Николаев като възпитаник на Тодор-Минковия пансион. А физика и математика следва в университетите в Санкт Петербург и Одеса. След дипломирането си преподава в Симферопол и в гимназиите в свободна България. Завърнал се в Родината след Освобождението по време на Временното руско управление е назначен за помощник на софийския губернатор Пьотър Алабин и има предположения, че той стои и зад идеята да бъде построен паметник на Апостола в София, на мястото където е обесен от турците.
Г. Я. Кирков участва в работата на Учредителното народно събрание във Велико Търново, което изработва Търновската конституция и избира първия български княз. Неговото име е тясно свързано и със създаването на редица институции във възстановената българска държава и с право той се нарежда сред строителите на съвременна България. Като бързо утвърдил се учен математик през 1884 г. е избран за действителен член на Българското книжовно дружество (по-късно Българска академия на науките). Автор и издател е на трудове по математика и история. Георги Я. Кирков умира на 14 април 1929 г. и е погребан в София. На него е посветен паметен материал в Летопис на БАН.
Първата биография на Васил Левски Г. Я. Кирков, според неговите думи, пише за няколко часа, като я отпечатва скоропостижно, а по време на панихидата за Апостола на 21 март 1882 г. е раздавана безплатно на присъстващите и на учениците от софийските училища. В текста се срещат като дати на написването ѝ 20 и 21 март 1882 г. Днес от нея са запазени единични екземпляри и тя представлява една от най-големите рядкости сред българската книжнина. Целта на автора е не само да запознае сънародниците ни с живота и делото на най-великия българин, но и да се подеме работата по построяването на занемарения паметник на Апостола.
За написването на книгата Г. Я. Кирков не е работил с архива на Васил Левски, но пък се е възползвал от разказите на негови съвременници и съратници, поради което читателите ще открият в текста и редица неточности. За тях споменава и самият автор изказвайки надеждата, че бъдещите български историци ще напишат неговата истинска биография и ще изправят допуснатите неточности и пропуски. Той се позовава единствено на известията за държането на Апостола пред турския съд, публикувани във вестник "Право".
Следващата по ред биография на Апостола ще е тази на Захарий Стоянов, който я пише близо две години по-късно. "Българският Тукидид" е силно повлиян от тази първа биография, като не само използва нейната структура, но повтаря почти дословно заглавието ѝ. Много от изложените факти и дати от Г. Я. Кирков са доуточнени или коригирани през следващия век, но в действителност той остава в българската историография като първия биограф на Васил Левски. Макар и все още трудно, съвременната историография започва да коригира и редица неточности по отношение на предателството, преписвано на поп Кръстю Никифоров, върху което набляга биографът.
Любопитното е, че той нито цитира, нито отбелязва за съществуването на Иван-Вазовото стихотворение "Левски" от "Епопея на забравените", писано и публикувано само месеци преди да бъде отпечатана биографията през 1881 г., като е почти неприемливо да допуснем, че той не знае за неговото съществуване. А на места дори може да се открият някои прилики в двете произведения. В книгата си Г. Я. Кирков прилага Христо-Ботевото стихотворение за обесването на Васил Левски, цитирайки го в неговия най-ранен вариант и малко известното стихотворение-обвинение от Константин Величков, срещу тези които са занемарили довършването на паметника на Апостола.
В заключение искам да отбележа, че както по отношение на тази биография, така и на биографиите на Левски от Захарий Стоянов и Стоян Заимов, в лекциите ни по българска историография в Софийския университет преподавателката само спомена за тяхното съществуване, отминавайки ги с пренебрежение. В действителност те, макар и с редица сериозни недостатъци, са част от нашето културно наследство, като с пълно право Георги Я. Кирков завинаги ще остане първият биограф на Апостола. Към текста на Г. Я. Кирков прилагам и Вазовото стихотворение за Васил Левски.
Наблюдателните читатели ще открият редица правописни грешки и неправилно изписани думи, дължащи се на бързината при работата на автора и на печатницата. Същевременно някои от думите, използвани от Г. Я. Кирков не само, че са остарели, но и отдавна са неизползваеми и могат да бъдат открити само в старата наша книжнина, в Найден-Геровия речник и в специализираните издания.
Цочо В. Билярски"
Из книгата
Рейтинг: 7.60 / 5 гласа
