Безумно щастливи

Безумно щастливи Джени Лоусън Времетраене: 1:27 мин. Да се чувстваш добре Д-р Дейвид Бърнс Времетраене: 1:34 мин. Психология на глупостта Даниъл Канеман, Антонио Дамазио, Райън Холидей, Дан Ариели, Жан-Клод Кариер Времетраене: 0:51 мин. Емоционална интелигентност 2.0 Травис Брадбери, Джийн Грийвс Времетраене: 1:01 мин. Парфюмът на изгнанието Ондин Каят Времетраене: 0:56 мин. Светлина между два океана М. Л. Стедман Времетраене: 0:42 мин. Странноприемницата в Танзи Фолс Кейт Удс Времетраене: 0:41 мин. Дом на пламъци и сенки Сара Дж. Маас Времетраене: 0:55 мин. В света на гладните духове. Близки срещи със зависимостта Габор Мате Времетраене: 1:17 мин. Италия - вечната приказка Михаела Манасиева Времетраене: 1:01 мин. Най-мрачното изкушение Даниел Лори Времетраене: 1:08 мин. Ярост и разруха Дженифър Арментраут Времетраене: 1:07 мин. Ръката на Часовникаря Джефри Дивър Времетраене: 1:17 мин. Приказки на Шарл Перо Времетраене: 0:57 мин.

Смешна книга за ужасни неща. Истерично смешна книга за парализираща депресия и тревожност? Звучи като ужасна идея. Но ужасните идеи са точно по специалността на Джени. Или както самата тя казва:

Някой може да реши, че да бъдеш "безумно щастлив" е просто извинение да вършиш безотговорни глупости, като да поканиш вкъщи стадо кенгура, без да кажеш на съпруга си, защото подозираш, че той ще ти откаже, понеже никога не си е падал особено по кенгурата. Пък и без това е нелепо да поканиш цяло стадо кенгура, най-много две. Казвам го от личен опит. Но според съпруга ми най-добре било да не каня "нито едно". Да беше ми го казал обаче, преди изобщо да наема цялото стадо.

Болшинството от любимите ми хора са сериозно сбъркани, но човек никога не би се досетил, защото ние сме свикнали толкова открито да демонстрираме лудостта си, че тя се е превърнала в новата норма. Както казва Джон Хюз в "Клуб Закуска": "Всички си имаме странности. Просто някои от нас умеят по-добре да ги прикриват." Напълно съгласна съм с него, освен за частта с "прикриването". Пък и приличието е силно надценявано и вероятно причинява рак.

"Безумно щастливи" ни приканва да прегърнем всички наши страни - и хубавите, и ужасните - и с тяхна помощ да се опитаме да открием радост по фантастични и безобразни начини. Както майката на Джени казва: Да бъдеш "луд" може би не е чак толкова лошо. Понякога да бъдеш луд е направо идеално.

Дженифър (Джени) Лоусън (роден на 29 декември 1973 г.) е американски журналист, писател и блогър. Тя блогърства за "чудния си малък живот" вече повече от деситилетие, което някак странно и за самата нея я прави страшно популярна. И то толкова, че на представянията на книгите ѝ има цели тълпи от хора, някои от които я карат да се подписва върху опаковките на лекарствата ѝ. Причината може би е в предимно черния ѝ хумор, смесен с брутални откровености от периодите, когато психичните ѝ заболявания се проявяват с пълна сила.

Оказва се, че Джени има много сродни души. Тя е в Топ 50 най-влиятелните майки блогърки на "Нийлсън", а "Форбс" поставя блогът ѝ като един от 100-те най-популярни сайтове за жени. Освен това е финалист в наградите за уеблогър за 2010 г. и 2011 г. в две категории - за автор с най-добър и за автор с най-хумористичен стил. През 2011 г. "Хъфингтън пост" я нарече "Най-великата личност на деня" за работата ѝ по набирането на средства за нуждаещи се семейства.

Родом е от Тексас, завърша Държавния университет на Анджело. "Безумно щастливи" е втората ѝ книга. "Нека се престорим, че това не се е случило" е дебютната ѝ книга, която е бестселър на Ню Йорк Таймс в продължение на няколко седмици. Там се нарежда и "Безумно щастливи".