"За човека, когото познавах, и за книгата на Петя Минкова за Шпионина на ХХ век
Ген. Тодор Бояджиев
Мислех си, че ще е лесна работа да напиша предговор към поредната книга на една известна и доказана с перото си и разследващия си неутолим хъс журналистка и талантлива писателка Петя Минкова. А ето че ми е трудно даже да започна. Сигурно е така, защото се оказва, че ще я "хваля" за нещо, в което съм активно присъстващ. Може би точно това изисква да напиша няколко реда или страници, за да поставя нещата на точните им места и да избегна неразбиране на твърде важни факти. Първото и категоричното, което трябва ясно и откровено да заявя още в началото, е, че ако имам някакъв принос към нейната книга, това е, че преди няколко години, в интервю с мен, предизвиках интереса ѝ към една голяма и необикновена личност - Ким Филби. След това многократно сме водили изчерпателни разговори за него, както и по любимата ми тема за разузнаването въобще.
Алън Дълес, бащата на модерното американско разузнаване, много преди това го беше обявил за "Шпионин на ХХ век". Петя Минкова очевидно знаеше вече доста за тази необикновена личност и факта, че има един българин, който го е познавал отблизо. Това беше причината да проведем многократни разговори за Филби и за връзката му с България. Моят късмет беше, че много години преди това очевидно Съдбата направи така, че аз се озовах на точното място в необходимия момент. През май 1973 г. имах огромния шанс в продължение на 45 дни да живея под един покрив и в непрекъснат контакт не с Шпионина, а с човека Ким Филби. А най-невероятното бе, че това се оказа само началото. Началото на едно лично приятелство повече от 15 години, с много дни, седмици и месеци под един покрив, в България и в Москва, в непрекъснат директен и кореспондентски контакт в продължение на всички тези години.
Та до няколко дни след тъжния 11 май 1988 г., когато получих неговото писмо, писано дни преди да си отиде. И отново на традиционната за него синя оризова хартия. Но за това става дума в книгата, която държите... Очевидно този първи разговор с авторката за шпионина - човека стартира трайния ѝ интерес към тази забележителна личност. Ако тогава се виждах като "най-информирания филбист" в България, днес заявявам категорично, че Петя Минкова вече знае повече за човека, когото аз познавах през последните петнайсет години от богатия му и изключително интересен живот. През всичките години тогава и след това съм се интересувал от феномена "Ким Филби." В личната ми библиотека има десетки книги, писани за него на много езици, издавани в различни държави и континенти.
Имам стотици класирани и подредени страници от различни изследвания и публикации, открити в интернет, няколко DVD-та с художествени и документални филми за него. Самият аз многократно съм се появявал в български, руски и английски телевизионни и радиопредавания. Три от моите книги са за него или са свързани с него. Това лято ще се появи и филм на Би Би Си и "Дискавъри" също с мое участие. През всичките тези години съм осъществил личен контакт с десетки личности, които са го познавали или са били негови "приятели и противници", лично или задочно, в няколко различни държави и континенти. Познавам някои от децата и внуците му. Сигурно звучи екзотично, но поддържам контакт и с един индус от Бомбай, около 40-годишен ИТ специалист, кръстен от родителите си Джон Ким Филби. Какъв е бил мотивът им да му дадат името на първородния син на Ким, не знам, но напомням, че Филби е роден на 1 януари 1912 г. в Индия.
Пиша точната му рождена дата, за да напомня един важен "знак на Съдбата". В същия час, ден, месец и година е родена и майка ми, но не в Индия, а в Малко Търново, което тогава все още е в Турция. Ким знаеше този факт и затова при всяко свое идване в България, дори когато аз не съм бил в страната, се виждаше със своята астрална близначка. Станах добър приятел с американеца, построил най-големия частен музей, посветен на разузнаването, в Бока Ратон, Флорида, САЩ. Преди пет години имах удоволствието да му гостувам със семейството си и цял ден да разглеждам триетажния музей и огромната му лична библиотека, заемаща цял етаж в жилището му до музея. Сигурно ще разберете вълнението ми, когато между хилядите томове книги, посветени на разузнаването, той ми показа четири от моите книги на един от рафтовете. Разбира се, най-голямата изненада бе, че две от трийсет и деветте зали на музея са посветени на Ким Филби.
Представяте ли си? Висш офицер от американското разузнаване, суперуспешен бизнесмен след пенсионирането си, инвестирал десетки милиони долари в изграждането на музея - "луд" фен на Шпионина на ХХ век? Имах всички основания да се чувствам като най-най-информирания, поне у нас, човек за тази забележителна личност. Беше така до момента, в който Петя ми даде книгата си, вече готова за печат. Тя не само в много отношения вече е по-информирана от мен. Голямата ѝ заслуга е, че тя излага, и то по много убедителен начин, съвсем нова и различна хипотеза за "Кеймбриджката петорка". През всичките тези години са лансирани две противоречащи си хипотези. Основната: Петорката е най-крупното агентурно постижение на КГБ и съветското разузнаване в периода 1930 - 1970 година. Противостоящата: Петорката са двойни агенти на британското разузнаване. Изненадващото е, че втората хипотеза точно в годините на Втората световна война е имала своите сериозни поддръжници и в съветското разузнаване.
И днес се появява една българска разследваща журналистка и талантлива писателка, която хвърля силно аргументирано и документално подкрепено предизвикателство на двете хипотези. Първо: Те не са петорка, а са много по-голяма група. Второ: Те не са нито руски, нито британски или нечии други агенти, а са агенти на кауза, споделена между тях в 30-те години на миналия век. И това е каузата за нов международен ред. Не комунизъм, капитализъм, неолиберализъм, глобализъм. Кауза за справедлив международен ред на човешки права, ред на равноправие, на равен шанс, с осигуряване на достоен, сигурен и задоволителен стандарт за всички. За свят без войни, свят на зачитане на националното достойнство на всяка държава и на всеки народ, свят на разбирателство и широко сътрудничество."
Из книгата