История на евангелските петдесятни църкви в България 1920 - 1976

Преди "пасторския процес" Йончо Дрянов се проявява като изключително активен обществен деец. Той членува в БЗНС (1948), като успоредно с това участва в широката масова организация ОФ. Деец е също така и на Българо-съветското дружество във Варна.

П-р Йончо Дрянов е един от петнайсетте евангелистки пастири, осъдени на "пасторския процес". В Присъдата, произнесена на 8 март 1949 г., в частта, където се споменава неговото име, той е обвинен в "шпионаж", "предателство" и "оклеветяване" на новата ОФ власт. Обвинението е, че е предавал на ръководителите на ОЕЦ сведения от военен и стопански характер. Присъдата на п-р Йончо Дрянов е "десет години строг тъмничен затвор" - присъда тежка и жестока. Въпреки изтръгнатото с мъчения признание от него - подобно всички останали подсъдими - че действията му са извършени "под чуждо влияние" и той е станал "проводник на чужди интереси", съдът не проявява никаква снизходителност, следвайки стриктно сценария на Политбюро на БКП за процеса.

Заради твърдия си и непоколебим характер обаче той не се поддава на очакваното "превъзпитание", т.е. не става лакей на комунистическия режим - факт, с който не могат да се похвалят всички подсъдими на "пасторския процес". Затова Дрянов е принуден да излежи по-голямата част от 10-годишната си присъда - 8 години и е освободен от затвора през 1956 г.

"Историята на евангелските петдесятни църкви в България" на п-р Йончо Дрянов е била завършена на 9 септември 1976 г. в гр. Варна. По-късно тя бе напечатана в 8 екземпляра по инициатива на великотърновския п-р Георги Тодоров, с когото двамата бяха едни от най-активните сътрудници на "Славянската религиозна мисия" у нас по времето на тоталитарния режим.