Гръцка трирема

Трирема, известна още като триера, е клас боен кораб, който се използва в античните цивилизации от Средиземноморието, най-вече от финикийците, древните гърци и римляни. Триремите получават името си заради трите реда гребла, които се разполагат един над друг в шахматен ред и с всяко гребло оперира отделен гребец. Ранните триреми са резултат от еволюцията на униремите - антични бойни кораби с един ред гребла (от 12 до 25 от всяка страна) и биремите - бойни кораби с два реда гребла. Предполага се, че първите триери се строят от финикийците. За времето си са най-бързите и маневрени бойни кораби, като господството им във водите на Средиземно море продължава от VII-ми до IV-ти век пр.н.е. След това се появяват значително по-големите като размер кораби, наречени квадриреми и квинквиреми (пентери). Триремите играят важна роля в Гръко-персийските войни, в развитието на Първия атински съюз (Делоски морски съюз) и падението му в резултат на Пелопонеските войни.
За построяването на триремите се използват ела, кипарис, кедър и бук, а основен източник на материал за строежа им са Тракия, Македония, Ливан и Северна Мала Азия, откъдето гърците си набавят особено важния и ценен кедър. Корабът с дължина на корпуса 30-35 метра и широчина 6 метра е способен да превозва екипаж от до 200 души. Има случаи, в които за помощ на гребците се опъват платна. В предната част на триремата се намира дървен клюн, често обкован с мед или бронз, способен да нанесе тежки удари по противниковите кораби.